Протестите „за“ и „против“ избора на Иван Гешев за главен прокурор предизвикаха лавина от реакции. В свой коментар юристът Марин Киров, публикуван в „Правен Свят“, прави безпощаден анализ на ситуацията и платените протестъри.
„Видимо се полагат усилия да се покаже, че протестът е граждански, демонстрира се внушението, че гражданското общество е притеснено от избора на главен прокурор и показва своята позиция. Звучи много демократично и това е целта – да се отправи сигнал, че има проблем, който е забелязан от обществото и който трябва да намери конкретно решение, посочено от същата тази общност. Този сигнал се отправя към премиера, президента, членовете на Висшия съдебен съвет, но и към посланиците на европейските и други държави у нас. Опакован е като предупреждение, но всъщност е натиск“, заявява Киров и допълва: „Атаките са не само към кандидата, започна се много отдалеч, атакуваше се ВСС, институциите, работата по мониторинговия механизъм, за да се стигне до тук – казват той е номиниран и ще бъде избиран по правилата, но е номиниран, подкрепен и евентуално избран от неправилните хора“.
Киров отбелязва още: „Никой не харесва прокурора, който го обвинява в престъпление. Парадоксалното е, че не малка част от „загрижените“ и „притеснени“ от номинацията на Иван Гешев, изтъкват предимно лични нападки и аргументи. За тях той е милиционер, не е толкова умен и красив както тях, но ако беше олигарх и можеше да си плаща адвокатската им и медийна защита, сигурно щеше да го защитават и да ни убеждават, че сега с протестите се нарушават неговите човешки права. Този протест прилича на всичко друго, но не и на протест срещу конкретната процедура и избор. Аргументи за порочността на процедурата липсват, защото тя е изцяло по новите правила на Конституцията и Закона за съдебната власт, следва тях и в голяма степен номинирането на Иван Гешев е отговор на консултациите при президента и анализите на неправителствения сектор. Те показаха, че на системата е необходим ръководител от средите на прокуратурата. Нападките към личността на Иван Гешев заместват аргументите по същество и това все повече личи“.
„Сегашните протести са кулминация на една дългосрочна стратегия за прокарване на конкретни идеи и интереси в съдебната система. Не случайно се отричаха всички промени в Конституцията, Закона за съдебната власт, отричаха се дори положителните констатации в докладите на ЕК по мониторинговия механизъм, създаде се напрежение при избора на нов състав на Висшия съдебен съвет по изцяло новите правила, за да бъде компрометиран по презумпция, същото беше и с избора на председател на Върховния административен съд. Хората, които се изказват против прокуратурата не крият от години своето различно виждане за мястото на прокуратурата и изваждането й от съдебната власт. Но това е дебат за промяна в Конституцията, а не улична кауза“, отбелязва юристът.
Киров заявява още: „Въпреки общата цел на протеста – да се вдигне шум и да се отправи послание към премиера, президента и членовете на ВСС, от самото начало се вижда, че в него се вливат различни по интереси и способи за въздействие групи. Част от организаторите са представители на неправителствения сектор, който до сега се е заявявал като експертен, давали са идеи за развитие на системата, поне такъв образ са изграждали. Друга част също са от неправителствения сектор, но с неясно финансиране и ясно заявявали се като групи за натиск. Има и политически елемент, за който хората основателно се съмняват, че или дирижира или ще се възползва от процесите накрая. Появи се и информация за осъдени на първа инстанция политици, които пък сега изплуват в сигнал за организиране на протестите и заплащането на огромни суми от олигарси.
Тези различни групи по същество предлагат и различни решения – едните имат готов алтернативен кандидат, другите сякаш не го харесват и предпочитат нова процедура. Нормално е те в един момент да се разслоят на отделни протести, да намалее общата им тежест или едните да не искат да бъдат свързвани с другите, ако се нагнетява напрежение и агресия. Подобни протести накрая винаги имат един и същи проблем – неспособност да излъчат единни политически послания и говорители“.