Във форума взеха участие представители на Министерството на образованието и науката, на Министерството на културата, на Министерството на външните работи, университетски преподаватели от цялата страна и представители на академични институти.
В приветствието си държавният глава посочи, че днешната конференция е плод на дългогодишните и последователни усилия на президентската институция и благодари на вицепрезидента Илияна Йотова за инициативата и за организацията на форума.
Президентът Радев изтъкна значението на провеждането на конференцията именно в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, в годината, в която се честват 300 години от рождението на хилендарския монах и 260 години от написването на „История славянобългарска“.
Държавният глава подчерта огромната роля на форума, който поставя във фокуса на дискусията важните проблеми пред утвърждаването и развитието на българския език в България и в чужбина. По думите му това се случва в труден и предизвикателен момент, когато България е раздирана от вътрешнополитически противоречия и решава важни въпроси на полето и на международната дипломация, засягащи бъдещето на страната, на нашите съседни държави и мястото ни в ЕС.
„В този труден и предизвикателен момент, вие връщате дебата там, където му е мястото – за да устоите България като държава, за нашата сплотеност, единство и бъдеще като нация, а това несъмнено е нашият език“, обърна се президентът към участниците в конференцията.
Държавният глава посочи, че българският език е един от най-силните инструменти за приобщаване и обединяване на българската общност зад граница. „Всеки българин по света представлява България и ако той съхрани своята идентичност и постига лични успехи, това е огромен успех за България, защото утвърждава доверието в нашата страна в съвременния свят“, заяви президентът Радев.
Българската държава не трябва да позволи децата на българите в чужбина да забравят собствения си език. „Те винаги ще носят България в сърцето си, ако могат да мислят, мечтаят и говорят на български език“, подчерта още президентът.
Румен Радев изтъкна също така, че за разлика от всички европейски държави България няма Национален културен институт, който да разработи ясна национална стратегия за работа с българските общности в чужбина и ясни механизми за финансиране и инвестиране. Държавният глава призова идеята на вицепрезидента Йотова за създаване на Национален културен институт „Иван Вазов“ по най-бързия начин да бъде издигната на най-високо държавно ниво. „Това е въпрос, която засяга националната ни сигурност и нашето бъдеще като нация“, заяви президентът Радев.