Ако попитате равногорци къде се намира селото им, те ще отговорят – Равногор е по-близо до небето, отколкото до земята. Старо предание разказва, че това място е било определено за ложе на Исус Христос, но той се смилил над християните и за да запазят вярата си, им го подарил.
Тази притча вероятно датира от столетия, когато част от гордите родопчани така и не склонили глава и за да не предадат род и вяра, тръгнали към върховете на Великата планина.
Географски Равногор се намира на 1350 м надморска височина, скътан в Баташкия дял на Северозападните Родопи. Селото е разположено на плато, заобиколено с върхове на север, юг и запад и открито на изток към Модър, Персенк и Снежанка. От североизток то е защитено от върховете Св. Неделя, Св. Елена и Св. Илия – символи на Равногор и стожери на неговото на 100 процента християнско население.
Околностите кътат множество исторически забележителности като над 30-те антични могили, останали от присъствието по тези места на древното тракийско племе беси. В най-голямата куполна гробница, която бе проучена от проф. Георги Китов, бе намерено богато златно съкровище, изложено днес в Националния исторически музей в София. 
Едно от най-великите събития за равногорци е Априлското въстание. Преди избухването му в селото пристига апостолът Константин Величков, който основава тук таен революционен комитет. Негов председател става поп Ангел Сандъкчиев – прадядо на скиорския род Попангелови от Самоков.
На 23 април 1876 г. равногорци станали рано, но не отишли на нивите си, а тръгнали към Брацигово да сеят с кръвта си ,,сеното на свободата“. Със своята смелост и храброст, заедно със селяните от околните села те спасяват Брацигово от извършването на второ Баташко клане.
След като Петлешков бива изгорен на кладата от турците, 300 бунтовници биват отведени в Пловдив. Те биват осъдени, като 256 от въстаниците, родом от Брацигово, Жребчино, Бяга, Козарско и Раделово, са обесени. Но от Равногор няма нито един с такава съдба.
Най-висока оценка за подвига на равногорци дава след Освобождението Константин Величков, който в книгата си „В тъмницата“ отбелязва: „В съда в Пловдив те стояха като буки, които буря не може да ги повали. Никого не предадоха, спасиха мен и себе си“!
След процеса в Града под тепетата водачите поп Ангел Сандъкчиев и дядо Дечо биват изпратени на заточение. Героичният Божи служител така и не се завръща оттам.
Освен с бунтовното си минало, равногорци днес се гордеят и с цяла плеяда заслужили свои кметове. Някои от тях се отличават с големи заслуги за благоустрояването и просперитета на населеното място.
През 1777 г. Равногор става административна единица в турската империя под името Ясъ кория. През 1798 г. за кмет на селото е избран публично от мъжкото население дядо Пейко, който остава на този пост цели 45 години (до 1843-та)! Той е обичан от хората и уважаван като ревностен пазител на род и вяра. След десетгодишно водене на дело в турския административен съд той успява да присъедини към землището на селото местността Присоето, която дотогава е към турското село Форцово.
Неговият наследник Георги Начков осъзнава, че без вяра в Бога и без образование селото ще загине и през 1847 г. построява първата черква „Св. св. Петър и Павел“, а през 1853 г. открива първото килийно училище в дома си, в което преподава свещеникът на Равногор.
Идва ред на дядо Дячо Върбанов, който кметува през най-бунтовното време, когато народът се готви на бунт срещу петвековния поробител. През 1870 г. той открива първото класно училище. Непосредствено преди избухването на Априлското въстание става член на местния революционен комитет. След погрома му той бива осъден и заточен в Диарбекир. През 1878 г. се завръща в селото и живее още дълго време във вече свободна България,, за която и той се е борил.
ОТ 1876 г. до 1890 г. кмет на Равногор е Тодор Кукуринов – също верен на делото на априлци човек. Той успява да разшири още землището на селото, за да е достатъчно то за нуждите на нарасналото му население. По това време започва и строителството на ново класно училище, което бива завършено през 1893 г.
В историята на населеното място се пази спомена и за Димитър Пунчев, който на три пъти бива избиран за кмет на Равногор. Това става в един период, дълъг цели 24 години (1911, 1918-1919 и 1924-1925 г.), като общо кметуването му продължава 10 години и 3 месеца. Той построява паметник на загиналите равногорци през Априлското въстание, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Изключителна е неговата заслуга за електрифицирането на селото, което е едно от първите в Родопа планина, в което светват крушките. Това става през 1928 г.
Първата телефонна централа в населеното място пък е дело на Йордан Тинев, който е кмет в периода 1922-23 г. Той издейства и издаването на указ на цар Борис ІІІ, определящ границата на равногорската общинска гора. Основател е на овощарско-пчеларското дружество „Будилник“.
Преди това с добро бива запомнен Тодор Маргаров – кмет от 1914-та до 1917 г. Той пък построява първия гатер за бичене на трупи, чиято продукция продава в собствения си магазин в Пловдив. А отделно създава десетки работни места, свързани с добива и преработката на дървесина.
Един друг продължител на славния род Маргарови, преселил се тук от с. Осиково, за да запазят вярата си по време на помохамеданчването на Родопите – Янко Маргаров, изгражда върху собствената си земя новото класно училище, в което и до днес учат децата на Равногор. Той кметува в годините 1923-а и 1930-31-ва.
От 1934-та до 1939 г. селото управлява Димитър Дабижев, който открива в него здравна служба. През 1935 г. построява новата сграда на кметството – един истински архитектурен паметник, гордост на населеното място. Година преди това той възлага проектирането на първия регулационен план на Равногор.
След него на кметския стол сяда Андрей Събев. Той пък изгражда първата ветеринарна служба тук. По негова инициатива и с доброволен труд на жителите на селото е построен пътят за манастира „Св. Илия“. По време на Втората световна война Събев осигурява доставката на брашно за местното население. За съжаление бива зверски убит от комунистите през 1944 г.
Следващият съзидателен градеж в Равногор се появява по време на мандата на Тодор Анев (1966-1971 г.). Младият и амбициозен кмет урежда построяването на търговска сграда с ресторант и магазин към местната кооперация. По негова инициатива е надстроено и училището.
И ето че идва ред и на появата на телевизионна кула, която е издигната и пусната в действие по настояване на Иван Ванков, кметувал от 1976-а до 1979 г. В този период бива открита и детската градина в Равногор, а в центъра на селото е оформен площад с две нива, където по празниците се вият кръшни хора.
След коренната политическа промяна от социализъм към демокрация отговорността за развитието на населеното място поема инж. Георги Пашкулев. Само за две години без проблеми земята е върната на собствениците й. Това става благодарение на безупречно издадените документи и добрата работа на тукашната поземлена комисия. Инж. Пашкулев издейства и изграждането на нов гробищен парк, като сам проектира обредния дом (параклиса) към него. По негова идея и проект, създаден съвместно с инж. Иван Зънгаров, в началото на селото е издигнат голям християнски кръст.
Това става след неговия мандат, по времето на кметуването вече на Петър Анев, който пък успява да осигури спонсори за осъществяването на това дело. Самият кръст е осветен от тогавашния пловдивски митрополит Арсений.
Между другото, Петър Анев, бидейки и шеф на ловното дружество, изгражда ловен заслон в местността Узуновото, където и до днес всяка година се открива летният ловен сезон.
Общо цели 11 години в периода 1980 – 2003 г. в Равногор кметува и Димитър Трендафилов. Той прегръща идеята на равногорските майстори каменари да бъде издигнат паметник на поп Ангел Сандъкчиев – председателя на тайния революционен комитет в селото и както вече бе споменато – основател на рода Попангелови, от който в наше време произлизат най-именитите ни скиори, покорили и световните писти. За поп Ангел се твърди също, че именно той е благословил четата на Бенковски преди да полети на бой с турците.