Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата изпратиха официалното си становище против проектозакона за Българската автомобилна камара.
Те настояват за отхвърляне на законопроекта и отправят покана за провеждане на срещи с парламентарните групи и ресорната парламентарна комисия
Позицията им е изпратена до председателя на НС Цвета Караянчеа, председателите на парламентарните групи, Халил Летифов, Петър Кънев и Хасан Адемов.
Организациите настояват за незабавно изтегляне на законопроекта.Законопроектът се отхвърля и от всички представителни браншови организации в сектора на автобусните и товарните превози. Аргументите за отхвърлянето са:
- Законопроектът регламентира създаването на неправителствена организация (Българска автомобилна камара – БАК) с изключителни държавни функции.
- „Транспонира“ се вече възприето европейско законодателство.
- Чрез предвиденото задължително членство в БАК на предприятията от сектора се нарушава принципът на свобода на сдружаване.
- Създават се условия за нарушаване на конкуренцията в автотранспортния сектор.
- Увеличава се административната и финансова тежест върху предприятията в сектора.
- Блокира се напълно контролът от страна на държавата върху законосъобразното функциониране на организации, които осъществяват държавни функции.
- На Управителния съвет на БАК е дадена възможност да „доразвива/дописва“ заложеното в Закона чрез собствени актове.
- Узаконява се явен конфликт на интереси.
- Структурата и компетентността на органите на камарата не се подчиняват на свободната воля на членовете, а на волята на законодателя.
Според организациите предложеният законопроект влиза в драстични противоречия с Конституцията, Закона за защита на конкуренцията, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и други принципи и норми на националното и международното законодателство.
Освен това от АИКБ, БСК и БТПП смятат, че чрез новия закон се създават предпоставки за нелоялна конкуренция, картелиране на пазара. Законът по тяхно мнение възпроизвежда основните слабости на съществуващи модели на „квази саморегулиране“, срещу които не действат ефективни механизми за противодействие – нито от страна на държавата, нито от страна на членската маса.
Трите организации са категорични, че зад текстовете на законопроекта прозират очевидни партикуларни корпоративни лобистки интереси.