Представяме на вашето внимание писмото на Сонам, извървял дългия път благодарение на едно българско семейство
Някой път на човек му става неудобно във време на дребнотемие да говори за големи неща. Харесва ли ни или не, трябва да признаем, че днешният фокус на нашето битие е микроскопичен и някак си лесно вижда нищожното, но не и гигантското. Звучи парадоксално, но е факт. Не бих искал да ви губя времето, но пък много бих желал да ви покажа в рамките на една минута „пътя на доброто“ – онзи път, по който всички твърдим, че вървим, но едва единици от нас реално изминават.
Искам да ви разкажа за едно момче от Бутан, което най-вероятно ще открие своето голямо бъдеще чрез Пловдив и добротата на едно българско семейство. Става дума за безкрайната душа на Даяна Попчева и Анести Тимчев и това как те създадоха перспектива за едни очи, които допреди срещата с тях виждаха затънтен изход.
Всъщност, историята на Даяна Попчева и Анести Тимчев е кратка, но необикновена. В началото тя е била прашен път, но днес е пътека от жълти павета за малкия жител от Бутан Сонам Дендуп. Но преди сами да прочетете и разберете неговата история, нека само ви кажа, че именно тези двама българи дадоха живот и бъдеще не само на Сонам и неговото семейство, но и на целия Бутан, предоставяйки възможност на един млад и интелигентен човек от далечна държава, като отвори широко своята лична врата към бъдещето, просто така, защото ние – българите, имаме голямо сърце.
Представяме на вашето внимание едно писмо на Сонам, които някои биха нарекли CV, а други – сърцераздирателна автобиография. Оставяме на вас сами да направите своята оценка и да раздадете своето лично правосъдие.
За мен лично, обаче, от цялата тази история има два извода: първият е, че доброто винаги наднича зад ъгъла, а вторият е, че човек става човек само чрез любовта си към другите хора.
Публикуваме писмото на Сонам без редакторска намеса:
Лична информация:
Аз съм Сонам Дендуп от Бутан, малка страна, разположена между две гигантски държави: Индия на юг и Китай на север. Роден съм и израснах в малко градче в източната част на Бутан, наречено Радхи, където природата преобладава в най-добрите си случаи. Родителите ми са обикновени хора, които водят нормален живот, но като всеки друг родител, който иска децата им да успеят в живота. Баща ми работи в малък държавен офис, докато майка ми се грижи за нашия дом. Имам и по-малък брат, който е на дванадесет години и в момента учи в шести клас. Той също е много отличен ученик, трябва да кажа. Майка ми беше диагностицирана с определено сърдечно заболяване, тъй като беше на тринайсет години и тя също е оцеляла от рак на гърдата. Тя беше диагностицирана с рак на гърдата, когато бях на дванадесет и когато брат ми беше на шест. Условията на майка ми бяха едно нещо, което ме накара да реша, че трябва да уча медицина. Разбира се, имах интерес и към медицината от съвсем млада възраст. След много дискусии с родителите си, най-накрая реших да дойда в България с Анести и Даяна, за да уча медицина, заради моята майка, заради моя интерес, а също и заради всички хора, страдащи от различни заболявания, които дори не мога да преброя или представете си, надявайки се да помогнете като добър лекар.
Образование:
Започнах официалното си образование, когато бях на четири години в училище в моя град. Оттогава съм един от най-добрите ученици през ученическите си години. Завърших средното си образование преди две години от едно от най-добрите държавни училища в Бутан „Централно училище на Джигме Шерублинг“. Придобих много добри оценки по основните си предмети – Медицинска биология, химия, физика и дори имах най-високия резултат по английски език в цялото училище. Предметите, които изучавах в Бутан, включват английски език, дзонгха (националният ни език), биология, химия, физика, история, география, икономика, математика и наука за околната среда.
През юни 2019 г. дойдох в България и направих приемния си изпит по биология и химия и спечелих съответно 5,75 и 5,45. След четири месеца, на 1 октомври 2019 г., започнах като студент първа година в Медицинския университет в Пловдив в медицинския факултет. Успешно завърших първата година със среден резултат 5 и в момента чакам да започна втората си година от 15 септември 2020 г.
Постижения и интереси:
От шести клас написах много статии, есета и истории за различни училищни списания и национални конкурси за писане и спечелих толкова много награди заедно с тях. Получих толкова много награди за това, че съм най-добрият английски читател още в средното училище. Обичам да гледам и играя футбол много.
За мен беше много голяма чест да присъствам наскоро на вашето рожден ден и да напиша автобиография на някой страхотен като вас. Благодаря ви и останете в безопасност.
nbox.bg