Информационна агенция „Дейли Прес“ публикува анализа от Седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
След като дълги години висшето образование в България се финансираше „на калпак“, България се превърна в една от държавите с най-много университети спрямо населението. Редица ВУЗ-ове започнаха да приемат студенти по всичко, а качеството и връзката с пазара на труда останаха на заден план дори за най-реномираните университети.
Поради тези причини управляващите започнаха да мислят как да направят така закъснялата реформа и през 2014 г. приеха Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2014-2020 година.
Стратегията предвижда до 2020 г. 60% от субсидията за университетите да се определя въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Увеличаването на дела на субсидията спрямо качеството върви по план – от 12,8% този дял стигна до 25%, а миналата седмица Министерски съвет одобри промени за повишаването му до 50% за 2018 година.
Комплексната оценка за всеки университет и всяко професионално направление включва получената оценка от програмната акредитация, оценка за научната дейност (научни статии, цитируемост и докторантски програми) и оценка за реализация на завършилите студенти от рейтинговата система на висшите училища.
Дотук всичко изглежда добре и сякаш най-после висшето образование ще започне да изпълнява основната си роля за произвеждане на квалифицирани кадри за пазара на труда.
Веднага щом се реши субсидията да се обвърже по-тясно с оценката за качество обаче, започнаха и изключенията (последните две са приети на заседанието миналата седмица):
- Приоритетни направления. Списъкът с приоритетните направления, които ще продължават да се финансират целево (т.е. ще получават допълнителни точки и съответно финансиране[1]) съдържа 36 от общо 52 направления. Списъкът дори беше разширен миналата година. По този начин изключенията само по това изключение обхващат над 2/3 от направленията и близо половината от студентите през 2017 година.
Защитени специалности. Това са 12 специалности, определени като специалности, за които липсва заявен интерес, но съществува необходимост от висококвалифицирани кадри. Тук попадат арабистика, арменистика, кавказология, индология, иранистика, китаистика, кореистика, японистика, хебраистика, новогръцка, португалска, румънска и унгарска филология. Университетите, които предлагат обучаване по тези специалности (в момента само СУ), получават, освен средствата за издръжка на студент, и допълнително финансиране в размер на 15 хил. лв. за всяка специалност (ПМС 219/2016 г.).
Насърчени специалности. За направленията „Информатика и компютърни науки“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Математика“ (общо 17 хиляди студента или 7% от общия брой на студентите през 2017 г.) се прилага специален насърчаващ механизъм в размер на 2 хил. лв. на студент за обучаващите университети, с който се цели увеличаване на броя на студентите.
Приоритети на министъра. Разпоредбите предвиждат възможност министърът на образованието да предлага увеличаване на броя на студентите в направления „Филология“ (понастоящем близо 7 хил. студента) и „Военно дело“ (понастоящем около хиляда студента).
Приоритетни области. Приоритетно ще се насърчава и приемът в определени области на страната с „нисък икономически статус“ (по мотивите). Това са областите Видин, Враца, Кърджали, Смолян и Ловеч, където има филиали на държавни висши училища.
Приоритетен туризъм. Още едно изключение се въвежда за „неприоритетното“ направление „Туризъм“ (понастоящем със 6 хил. студента). Броят на студентите по „Туризъм“ ще се увеличи в областите, за които добавената стойност по факторни разходи, която се формира от сектор „Туризъм“, е средно над 4% по данни на НСИ за последните три години.
Толкова много по брой, вид и мащаб изключения на практика опорочиха и обезсмислиха промяната към образование, ориентирано към заетост и доходи, а не като самоцел. С този темп на приемане на нови и нови изключения по всякакъв признак реално ще се прилага абсолютно същия модел на финансиране и управление за основната част от системата на висшето образование, както и преди дългочакваната и широко прокламирана „реформа“.