Разбра се, че социалистическата партия не е само най-старата, но и най-демократичната българска партия. Тя е единствената, в която се случва вътрешен дебат за идеи, политики и лидерство. Но в рамките на този дебат, воден напоследък от недоволни от сегашното ръководство социалисти, се оспорва единствено лидерството на Нинова, а рядко се чуват алтернативни идеи. Доайенът на българската журналистика Иван Гарелов изказа предположение, че тази активност идва със съдействието на ГЕРБ. Може би той донякъде е прав, защото всички сме чували дейци на БСП да зоват за колаборация с Борисов, докато Нинова е против: категорично отказа председателския пост в Парламента и всякакви договорки с корумпирания авторитарен режим на ГЕРБ и патриотите.
Проблемът е по-дълбок и е свързан с цялостния модел на управление и разпределение на общественния ресурс. Затова т. нар. свободни медии канят в своите студия само политици, анализатори и социолози, които с огромна „загриженост” за бъдещето на социалистическата партия до втръсване повтарят едно и също: „Нинова да си ходи и БСП ще се оправи”, без да лансират алтернативни идеи или политики. И това се счита за свобода на словото – забравете! Докарахме се дотам, че поради липсата на реален пазар и реален бизнес, след 30 години фасадна демокрация, единственият ресурс, от който могат да се издържат и съществуват българските медии се оказа държавен, а в последните години той се разпределя лично от Бойко Борисов (помните кой беше казал „Държавата – това съм АЗ!”).
Да, Нинова има управленски недостатъци, отвори нови фронтове вътре и извън партията. Но нейните опоненти не й признават абсолютно никакви качества и успехи! Тихомълком се подминава фактът, че след 10 последователни изборни загуби левицата спечели президентските избори, удвои парламентарното си присъствие, увеличи евродепутатите си и участието си в местната власт. И всичко това в условията на корпоративно-олигархично управление, купен вот и безпрецедентно наказателно спиране на партийните субсидии след репликата на Нинова: „БСП не се продава!”
На този фон е учудващо необективното поведение на сегашни и вчерашни ръководни дейци на БСП, които отричат основополагащи принципи, на базата на които функционира партията почти 130 години. Независимо от вътрешните противоречия и лидерски амбиции БСП винаги е била партия на диалога и идейния дебат, партия на Устава и програмата. Висшият орган – Конгресът, на БСП на две свои заседания потвърди правилото за пряк избор на председател, но няколко социалисти продължават яростно да го оспорват.
Днес живеем във времето на социалните мрежи, на пряката демокрация, на прозрачността. На кого толкова пречи прекият избор, който вече е масова европейска практика? И защо чрез този избор кандидатите за председател не се ангажират и активират структурите в откровен идеен дебат за алтернативата, която БСП да предложи на българските граждани? Или може би опонентите няма какво да предложат?
Политиката на всяка реална партия е триединство между идейната база, организационната структура и политиките целящи подобряване живота на хората. В последните години БСП разви новаторска и изпреварваща времето си идеологическа база и нов тип лидерство, в полза на държавността, обществото и конкретния човек. Прекрати папагалското повтаряне на чужди директиви, които лъснаха със своята непригодност около коронакризата.
Предложи навременна социално-икономическа програма на фона на случващата се криза, а не се задоволи с мантрите за единение около властта, покрай които не стана ясно как и в чия полза се харчат милиарди народни и европейски пари.
И въпреки че БСП предлага смислен план за излизане от кризата, вътрешните и външните критикари се занимават само и единствино с лидерството на Нинова. Каква е целта!? Може би настоящият председател на партията е силен политик, който не е удобен на статуквото? Може би е нужен удобен ръководител, който да доведе левицата до разпад и догодина ГЕРБ за четвърти път да овладее изпълнителната власт и (особено важно за Борисов) президентството! За да изчезне опасността от служебен кабинет, който да направи ревизия на чудовищната корупция и паралелната държава и всичко да продължи постарому…
Днес пред БСП има важна вътрешнопартийна задача – да довърши отчетно- изборната си кампания, да направи пряк избор на председател след състезание на идеи и личности и да проведе 50-ия юбилеен конгрес, който да излъчи отговорни и съвременни решения и документи за партията и за държавата.
Крайно време е БСП да поеме историческата отговорност и да отстои автентични социалистически политики. И да хвърли камък в блатото на корупцията, на олигархичното задкулисие, на медийното и псевдосоциологическото затъмнение, които години наред държат България на първо място по неравенство и бедност в ЕС.