Има един стремеж да се европеизира българската история и българската литература пак от тези фондации, които казват „вие трябва да се отворите, вие сте в ЕС“. Преди четири години имахме международна оценка в нашия институт, че прекалено сме се били вторачили в националната история и трябвало да пренебрегнем политическата история, а да наблегнем на социалната. Оттам е това, което се случва в програмата за шести клас – християни и мюсюлмани съжителствали мирно заедно, за да се възпитават в толерантност нашите деца в 21 век, но едва ли примерите от Османската империя са най-удачните. Това заяви пред БНТ историкът акад. Георги Марков по повод обществените дискусии, които предизвикаха промените в учебните програми.
Проблемът за съжителството е само един от много акценти, които има в учебната програма и когато се втренчи човек в това понятие все едно гледа едно дърво и не вижда зад него останалата гора. Министерството на образованието (МО) трябваше да обясни нещата без притеснение, защото когато си подложен на медийна атака е трудно да намериш верния тон, с който да обясниш, че не е това проблемът. Така коментира ситуацията специалистът по Българско възраждане и декан на Историческия факултет в СУ проф. Пламен Митев.
Гафовете идват в резултат на престараването на някои автори, които искат да се харесат в определени среди. Ако един автор е бил свързан със структури или фондации, той ще иска да си заслужи средствата. МО би трябвало да обяви дали в експертните групи, които изготвят учебните програми има такива лица. Не може в учебниците да пише само за бунтове, преврати, министър-председатели, историята на обикновения човек изчезва. Никой не спомена, че в учебниците по история си има цял урок за Паисий Хилендарски – от неговото име тръгна проблема, обясни проф. Митев.
В първите векове на османското владичество българинът няма възможност за изява и инициатива. В определени периоди го е имало и моментът за насилствената смяна на религията, никой не може да го отрече. Но през втората четвърт на 19 век, когато самата империя започва да се модернизира и европеизира, се създават предпоставки за свободната инициатива на българското общество – това е видно в Копривщица, Карлово и други – това са лицата на Възраждането.
Разбира се, че има чужди документи за това, че българи са продавани в робство по островите – мъже, жени, и по-млади, и по-възрастни. Има такива примери в първите няколко десетилетия в хода на завоеванието. С трайното установяване на османците на Балканите тази практика е ограничена. Друга практика е девшермето – българи, които са взимани за еничари и отглеждани в друга среда. Този кръвен данък е взиман до началото на 18 век, допълни професорът./24 часа