Тежката бюрократична процедура е пречка за получаване на българско гражданство. Това каза историкът и директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, във връзка с демографската криза в страната и възможността за справянето с нея чрез даване на българско гражданство на българите, живеещи в българските диаспори в чужбина, цитиран от Фокус.
„Преимуществата на този род даване на гражданство е, че хората нямат нужда от адаптация и това, което наричаме интегриране – усвояване на езика и получаване на някакви умения”, посочи проф. Димитров.
„Можем, като унгарците и румънците, да даваме стотици хиляди, съответно чрез опростяване на тежката бюрократична процедура, която се прилага сега. Ние имаме огромни малцинства в Македония, Северна Гърция, Турция, Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Сърбия и така нататък. Общо, числеността на българската историческа диаспора, се изчислява на около 3 500 000 българи”, допълни още той. По думите му много от тях живеят в компактни села или компактно в определени райони. „Например Бесарабия, където има цели градове населени почти 100% с българи- Белгород, Исмаил и Арцис. В Одеса българите са изместили евреите в милионния град от второто място по етнос, като надвишават дори броя на украинците. Одеса, независимо че е в Украйна, си е руско-езичен град”, коментира проф. Димитров.
Според него до сега само около 100 000-120 000 души са получили българско гражданство, основно от Македония, но също така и от Молдова и по няколко хиляди от околните държави.
„Пречка е тежката бюрократична процедура, която по времето на моето министерстване успях да опростя донякъде и достигнахме за 2 години 17 000-18 000 гражданства. Едната година 17 000, другата 18 000, но след това процедурата отново беше усложнена предполагам по политически причини, тъй като ДПС беше на власт, а то няма сметка от увеличаване броя на българите в България. Така цифрата падна до 6000-7000 годишно”, допълни още проф. Димитров.