Все повече потребители се доверяват на т. нар суперхрани, защото смятат, че притежават уникални качества, които ще ги предпазят от определени болести или дори ще ги излекуват. През 2007 година обаче Европейският съюз наложи забрана определени храни да се етикират с понятието „суперхрана“, освен ако това не е установено чрез специално медицинско изследване.Обикновено тези храни са скъпи. Понятието „суперхрани“ е рекламен трик, с който потребителят лесно може да бъде подведен, предупреждават диетолози. Част от търговците злоупотребяват и приписват уникални здравословни качества на стоката, която продават.
Най-често произходът на тези храни не е от нашия регион, но имат български аналог.
Всички световни експерти по хранене и диетика са категорични, че регионалните плодове и зеленчуци са за предпочитание за населението на в съответния регион, припомни диетологът проф. Донка Байкова по bTV. За българите по-полезни са регионалните продукти.
Тя предупреди и за някои заблуди – например, че в годжи бери има повече витамини, отколкото в българската шипка. Заблуда е също, че в спирулина има много белтък.
„Нямаме нищо против спирулината, но рекламата е заблуждаваща, не може да има толкова много белтък в един листен зеленчук. Да има ценни аминокиселини и се разчита предимно на багрилото хлорофил., както при копривата”, уточни диетологът.
Тя потвърди информацията, че бобът има по-ценни съставки от модерната напоследък култура киноа, която зърноподобна. В боба има повече калций. В киноа има толкова калории, колко и в боба, но при готвене тя попива повече вода и на това се дължи факта, че ястията стават с по-ниско съдържание на калории, уточни байкова.
Ключът към успешната диета е разнообразната храна в умерени количества и здравословният начин на живот, припомни диетологът./БЛИЦ