Оттук, от нашите земи са тръгнали корените на европейската цивилизация. Това заяви проф. Васил Николов, български археолог-праисторик, член-кореспондент и заместник-председател на БАН, който коментира последните открития този сезон в раннонеолитното селище в столичния квартал Слатина. На импровизирания брифинг сред разкопките, който се проведе в сряда, бяха кметът на София Йорданка Фандъкова и председателят на БАН акад.
Юлиан Ревалски. Раннонеолитното селище е открито в далечната 1975 г., но по различни причини, основно – финансови, не се разработва до преди 5 г., когато Столична община започва активно да помага на археолозите. Според проф. Николов екипът е смятал, че тази година ще завършат проучванията, но се оказва, че обектът става все по-интересен. Селището принадлежи на късната праистория, времето между 6000 и 5500 г. преди Христа. Тогава няма писменост и става необходимо от земята така да се извади информацията, че да може да се разкаже историята на това време, което формира началните етапи на първата европейска цивилизация, добави той. Тя се развива през 6-то и 5-тото хилядолетие в Източните и Централните Балкани, включително и в днешните български земи. „Тази година ние проучвахме останки от две постройки, две къщи“, продължи професорът. „Едната се оказа около 145 кв.м. – с пясък са маркирани дървените стълбове, с които е строена, стените са били измазвани с глина, покривната конструкция е била с вътрешни подпори.
Тази архитектура е много различна от прародината на тези хора, които са дошли тук от предна Азия, но изведнъж преживяват нещо като иновативен шок и започват да строят по съвършено нов начин“, смята проф. Николов. „Другата постройка, за която са смятали, че е изцяло проучена, се оказва нещо уникално и непознато за земите в Източна Европа – тя е с площ от около 300 кв.м., с 6 или 7 помещения, което е истинска архитектурна находка. Този комплекс от помещения вероятно е бил опожарен, навярно – преднамерено и в него се разкриват тайните на богата материална култура“, обобщава професорът.
Във всяко помещение има пещ с купол, където се е готвило и се е печал хляба, а каменните мелници са до самите пещи, както и зърнохранилищата – в съседство. Археолозите са се натъкнали на около 600-700 кг овъглено зърно, което е от голям научен интерес за палеоботаниците. Проф. Николов показа предметите, които са открили през тази година. Сред тях има съд с външни орнаменти, които са видими. Намерените парчета от него дават надежда, че той ще бъде напълно възстановен. Трудно е човек да си представи, че този съд е на около 8 хил. години, с безупречна форма, правена на ръка и изваяни фризове като мрежа. Установен е и начина на приготвяне на хляб чрез смесване на пшенично и бобено брашно. Сред предметите има и малки фигурки, остриета на копия и др. Проф. Николов разведе кмета на София и гостите до самите разкопки и показа очертанията на жилищните помещения. „Очевидно е, че това няма да бъде края на финансирането на проекта на археолозите в Слатина“, подчерта Йорданка Фандъкова.
„Ще трябва да продължим и следваща, и по следваща година – дотогава, докато проф. Николов каже, че това е краят“, потвърди тя. „Въпреки това имаме планове по-скоро да покажем това историческо богатство на публиката“, продължи кметът. Собствеността на терена е и на Софийска община, и на БАН, за което двете институции са подписали споразумение, за да се обединят усилията и на това място да бъде изграден Втория археологически парк. „На Западната порта е вече стартиран първия етап от Първия археологически парк“, поясни тя. „Проектът се подготвя за финансиране , важно е ПУП-а да стане бързо и след това – със собствени средства или от европрограми да бъде осъществен“, подчерта Фандъкова. Софийска община за последните 5 години е инвестирала в археологическия обект в Слатина около 300 хил. лв.
