Професор Божидар Димитров: Няма да е лошо президентът да е човек с утвърден военен опит

0
1297

Очаквам и на други места у нас да бъдат направени открития, подобни на това край Пазарджик

– Професор Димитров, споменахте, че се намирате в Резово – по личен или по служебен повод сте на границата?

– По служебен, разбира се, трябва да контролирам хората си как работят.

– С оглед на събития в съседна Турция от последните седмици, какво се вижда от другата страна на границата на пръв поглед?

– Вижда се един огромен 4-5-километров плаж, на който няма нито един човек, нито едно животно. В други години не съм виждал подобно нещо. Очевидно турците не инвестират в развиване на туристическата инфраструктура по Черноморието. Когато съм говорил с турски колеги, те споделят, че не виждат смисъл да инвестират в хотели, които функционират два до три месеца в годината. Затова и залагат на Егейското си крайбрежие, където имат утвърдени дестинации. Но истината е, когато гледаш този разкошен плаж, ако отсреща имаше КПП, както нееднократно сме предлагали, това определено щеше да съживи Резово, където местните жители са останали 22-ма. На север от Резово няма удобни плажове освен този на Силистар, който е твърде малък.

– Да ви върна към повода за разговора ни – официално беше посочено името на генерал Румен Радев, досега командващ ВВС, като възможен кандидат за президент на левицата. Не смятате ли, че това практически ще отвори една нова/стара страница в съвременната политика на България. Какво е мястото на офицерите, генералите в политическия живот на страната от историческа гледна точка?

– Както знаете, присъствието на българските офицери в политическия живот на България след Освобождението е от фундаментално значение. Първите преврати, направени у нас, са офицерски. Свалянето на княз Батенберг през 1886 г. е един много добър пример за това – арестува се старото правителство, излъчва се кабинет от хора, които дори не са уведомени, че са министри. Петко Каравелов изведнъж научава, че е министър-председател. Превратаджиите пропускат Стефан Стамболов, който е председател на Народното събрание по това време от Търново и е първият български държавник, който достига до Пловдив с помощта на подполковник Сава Муткуров.

Следващият преврат, който следва, е от 9 юни 1923 година от „Военния съюз“, който е една изключително мощна организация. Това е така, защото по време на Първата световна война България успява да мобилизира над 22 процента от цялото население на страната. За цялата продължителност на войната българската армия наброява общо 984 000 войници в кампаниите за освобождаването на Егейска Македония и Беломорска Тракия. Необходими са страшно много офицери, за да се командва подобна войска. Организират се специални офицерски школи за способните – не само тези, завършилите висше, но и тези със средно образование, в Скопие, София и други градове. След поражението във войната армията е сведена до 24 000 души, а тези офицери са разпуснати. Въпреки това те запазват връзка с подразделенията, в които са служили. Благодарение на това успяват да извършат успешен преврат срещу Стефан Стамболийски и неговия БЗНС. Тогава метежът е извършен по правилата – убиват министър-председателя, за да ограничат възможността на свалената власт да се организира. Силата на Стамболийски по това време е неговата „Оранжева гвардия“ – десетки хиляди селяни, организирани в паравоенни отряди, въоръжени със сопи, оковани с пирони. Отделно те притежават и множество огнестрелно оръжие, скрито от българската армия по селата след капитулацията. Опитът за контрапреврат обаче не успява.

– Историческата тенденция обаче вече е налице!?

– Така е. Военните играят решаваща роля и в потушеното Септемврийско въстание от 1923 г., и в последвалата дългогодишна въоръжена борба. Една част от българските офицери, които импонират на комунистическата партия, организират т. нар. военен център на БКП – и става въпрос за десетки, ако не и стотици офицери, включително и генерали. Военните разбират от конспирация и така хубаво се законспирират, че прекъсват всякаква връзки с централния комитет на партията. Това са хората, които спомагат за организирането на атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. и за съжаление избиват една голяма част от генералите в българската армия, включително част от героите на Първата световна война. Военните обаче не успяват да ликвидират политиците и царя, впоследствие много бързо са заловени и избесени. На 19 май 1934 г. офицерите от кръга „Звено“, който е продължение на „Военния съюз“, осъществяват преврата почти безкръвно – арестуват правителството, забраняват временно дейността на политическите партии и премиер става Кимон Георгиев, подкрепян от множество популярни висши военни – Дамян Велчев, Стойчев, Лекарски. Заради вътрешни разногласия кръгът „Звено“ е свален от цар Борис ІІІ с помощта на генерал Златев през януари 1935 г., и предава властта в ръцете на царя, който установява еднолична власт. Монархът по това време също е офицер от българската армия, преминал през всички чинове и участвал в Първата световна война.

– Нека ви прекъсна за кратко – всички исторически примери, които давате дотук за мястото на българските военни в политиката на страната, са свързани с погазване на демократичните принципи, за които претендира съвременна България. В този случай става въпрос за включването на активен досега висш военен в политическия живот на страната, посредством демократичен процес. Можем ли да говорим, макар и само от добро желание, за опит за връщане на българските военни като фактор във вземането на решения в страната?

– Доколкото разбирам досега, генерал Радев е подал оставка като командващ ВВС и все още не е сигурно, че той ще бъде утвърден като кандидата на левицата.

– Въпреки това името му предизвика най-бурни реакции, което го прави потенциално силна кандидатура за левите срещу какъвто и да е кандидат от страна на управляващите – ГЕРБ, РБ или дори националистите.

– Според мен се спекулира с причините генерал Радев да подаде оставка като главнокомандващ ВВС. Той извърши същата доблестна постъпка преди година в знак на несъгласие, че небето на България ще се пази от чужда авиация. Но не съм сигурен какви са сегашните му мотиви.

– Причината видимо е спрягането на името му като възможен кандидат за политически пост и респективно няма как да остане на служба във въоръжените сили на страната.

– Възможно е и просто да иска да отиде да работи за някоя частна авиокомпания – там се получават големи пари – немалко качествени български пилоти избират подобна кариера – Катарските авиолинии например са сред работодателите, които ценят високо опита на нашите летци.

– Нека тогава не спекулираме излишно, а да останем в сферата на вероятностите – според вас с оглед рисковете и предизвикателствата пред сигурността на Балканите какво послание би изпратило избирането на висш военен на демократичен пост, който същевременно го прави и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната?

– Не смятам, че ще е лошо президентът на България да е човек с утвърден военен опит. В крайна сметка, ако вземем за пример САЩ, при тях е неписано правило в повечето случаи държавният глава най-малкото да е служил в армията, ако не е и воювал. Айзенхауер е командвал целия десант в Нормандия и впоследствие НАТО; Джон Кенеди е бил офицер на катер, който е потънал при сблъсък с японски плавателен съд; Роналд Рейгън е бил военен говорител… Едва напоследък поради липса на сериозни войни сред американските политици започнаха да се налагат личности, които не са толкова убедителни – г-н Клинтън, г-н Тръмп, сега и г-жа Клинтън.

– Да ви върна към един въпрос встрани от политическите теми – археологическата находка край Пазарджик, за която беше обявено преди два дни – златно мънисто с висок карат, очевидно продукт на изключително умела технология за обработка на ценни метали, датирано отпреди съкровищата на Варненския некропол – най-старото златно съкровище в Европа, какви последствия и ефекти виждате вие от това откритие за туристическата индустрия на България?

– Трудно е да се направи толкова прецизна датировка, за която говорите. В същия район на Тракия се намира село Дъбене, Карловско, където бяха открити над 25 000 единици златни орнаменти от различен характер – мъниста и други, които са на възрастта на артефактите от Варненския некропол и са пробити и изработени с технологии, за които съвременни златари признават, че не могат да повторят. В крайна сметка не говорим за кой знае колко сензационни новини. Очаквам и на други места да бъдат направени подобни открития. По течението на река Тополница отдавна действат златотърсачи. Истината е известна: България е първата европейска страна, която се е докоснала до големите цивилизации на Близкия изток, които през нашите земи са се разпространили по цяла Европа. Друг е въпросът, че не успяваме да се възползваме пълноценно от това наследство – да бием барабана, да привличаме повече туристи./ТРУД

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук