Журналистите на „Файненшъл таймс“ /FT/, споделиха своите прогнози за следващата година – от шансовете за устойчиво прекратяване на огъня в Украйна до вероятността за намаляване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв на САЩ и процесите в Китай.
Подобно на много други наблюдатели, журналистите от FT сгрешиха в основната си прогноза за 2022 г. Макар да признаваме, че може да е пожелателно, в края на 2021 г. нашият редактор Бен Хол предположи, че Владимир Путин няма рационална причина да започне военна кампания в Украйна. За съжаление, логиката не попречи на руския лидер да се впусне в това катастрофално приключение. По-миналата година изразихме надежда, че конфликтът може да бъде избегнат, но днес Тони Барбър е по-скоро песимист относно вероятността за устойчиво примирие през 2023 г. Дейвид Шепърд прогнозира, че през новата година Европа ще бъде изправена пред продължителни прекъсвания на електрозахранването, защото Москва ограничава износа на природен газ. Освен това, предвид нарастващата загриженост, тази година отново попитахме нашите колумнисти дали Китай ще нахлуе в Тайван.
Като цяло от всички прогнози на FT за 2022 г. само пет не се сбъднаха. Сгрешихме, като обявихме края на тенденцията за „голямото оттегляне“, акциите на Tesla паднаха, отчасти заради лудориите на Илон Мъск в Twitter, а демократите запазиха контрола си върху Сената на САЩ. Грешна беше и прогнозата на Клайв Куксън, че ще се появи по-заразен вариант на COVID от Omicron, въпреки че се появиха нови щамове и бумът на епидемията в Китай породи нови опасения.
Ще бъде ли постигнато примирие в Украйна?
Тони Барбър: Не. През 2023 г. няма да има условия за постигане на устойчиво примирие, да не говорим за официално мирно решение на конфликта. Замразяването на конфликта на сегашните позиции няма да удовлетвори нито Русия, нито Украйна. Владимир Путин няма да успее да отнеме независимостта на Украйна и дори няма да може да контролира изцяло четирите региона, които анексира през септември. Президентът Зеленски няма да приеме такова примирие, което би лишило Украйна от териториите, които Русия е успяла да окупира, заедно с Донбас и Крим. За възвръщането на тези територии ще са необходими оръжия, които Западът очевидно не е готов да предостави на Киев. Русия се опитва да се прегрупира и подготвя народа си за дълъг конфликт. Войната ще продължи през настоящата година.
Очакват ли се в Европа продължителни прекъсвания на електрозахранването?
Дейвид Шепърд: Да. Може да започне преди април, ако времето е достатъчно студено, но следващата зима ще бъде много по-голямо предизвикателство. Въпреки че хранилищата с газ вече са почти пълни, през пролетта ще бъде много трудно да се напълнят. През 2022 г. доставките на руски природен газ са били почти непрекъснати до юни. През 2023 г. техният обем ще бъде близък до нулата. Трудно би било да се запълни тази празнина с втечнен природен газ. Европа може да намали рисковете, като премине отново от газ към въглища. Малко вероятно е френските атомни електроцентрали да имат значителни проблеми по време на рутинната поддръжка. Но цялата енергийна система е подложена на стрес от година и половина. А рискът нещо да излезе от стоя се увеличава.
Ще започне ли Федералният резерв (ФЕД) да намалява лихвените проценти?
Мартин Волф: Пазарът очаква лихвеният процент по федералните фондове да достигне връхната си точка от 4,9% през първата половина на 2023 г., след което да спадне до 4,7% през септември и 4,4% през декември. По-голямата част от членовете на Комитета по операциите на открития пазар обаче смятат, че до края на 2023 г. лихвеният процент ще бъде 5% или повече. Според нас тази последна прогноза ще се окаже правилна. Както предупреди председателят на Фед Джеръм Пауъл през ноември, „историята категорично предупреждава да не се прибягва до преждевременно разхлабване на паричната политика. Ще се придържаме към курса, докато не свършим работата“. Фед не иска да повтаря грешките си от миналото.
Ще остане ли Риши Сунак министър-председател на Обединеното кралство до края на 2023 г.?
Миранда Грийн: Да, но позицията му ще изглежда все по-малко завидна. Премиерът може да запази поста си до 2024 г., преди да бъдат насрочени нови избори, но ще бъде заплашен от десни идеолози и редови депутати, които имат собствено мнение. От референдума за Брекзит насам неговата безмилостна Консервативна партия вече е свалила четирима премиери – двама от тях през последната година. Сунак е по-стабилен характер от Борис Джонсън или Лиз Тръс, но неговите войници, които са изправени пред евентуално изборно поражение, могат да се държат още по-неадекватно и дори да си навредят политически. Те могат да погубят лидерството му, дори и да не искат.
Ще се кандидатира ли президентът Джо Байдън за втори мандат?
Кортни Уивър: Да. Всички помнят възрастта на президента. По време на изборите през 2024 г. той ще бъде на 81 години, а по време на встъпването си в длъжност – на 82 години. Но не бива да изключваме възможността той да се кандидатира отново. След една доста „плодотворна“ година с нови закони и по-успешни резултати за Демократическата партия на изборите за Конгрес на САЩ, Байдън вероятно остава най-добрият кандидат на демократите за Белия дом. Вицепрезидентът Камала Харис преживя труден период в опитите си да спечели доверие. Но това не означава, че други демократи не обмислят да се включат в президентската надпревара през 2024 г.
Ще бъде ли обвинен Доналд Тръмп?
Едуард Люс: Да. Има поне четири области, в които може да започне разследване на бившия президент: опитът на Тръмп да оспори резултатите от изборите през 2020 г., притежаването на секретни документи в Мар-а-Лаго, натискът му върху служители от Джорджия да открият „липсващи гласове“ и нередности в управлението на Trump Organisation. Разследването на първите две обвинения е в ръцете на Джак Смит, специалния прокурор, назначен през ноември, който е призовал длъжностни лица от седем щата. Въз основа на това, което вече е известно, в поне едно от тези разследвания прокурорите вероятно ще заключат, че разполагат с достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинения. Разбира се, Тръмп ще отрече и ще оспори това в съда.
Ще успее ли Китай да се върне към икономически растеж над 5%?
Джеймс Киндж: Да. Китай е изправен пред доста мрачен край на 2022 г. Отмяната на политиката на нулева толерантност на COVID за съжаление ще отнеме още много животи, а китайските болници вече са препълнени. Въпреки това през 2023 г. много неща могат да се променят и ще се променят. След като Китай се научи да „живее с COVID“, икономическата активност ще скочи до небето. Спестяванията, натрупани по време на пандемията, ще стимулират ръста на потребителските разходи, а Пекин ще стартира пакет от стимули, насочени към инфраструктурата.
Ще нахлуе ли Пекин в Тайван, или ще избере блокада?
Гидеон Рахман: Не. Може би някой ден Си Цзинпин ще реши да нападне или блокира Тайван, но вероятно не през 2023 г. Нахлуването крие огромни рискове. Ако нещо се обърка, Си може да се окаже във война със САЩ, да загуби властта си и трайно да подкопае перспективите на Китай. Блокадата е много по-вероятен вариант: тя ще окаже огромен натиск върху Тайван да се подчини и дори може да принуди САЩ да стрелят първи. Но дори блокадата крие сериозни рискове, Си едва ли ще се осмели да изпита съдбата си, освен ако не е убеден, че Тайван окончателно се изплъзва от ръцете му. Следващата кризисна точка вероятно ще бъдат президентските избори в Тайван през 2024 г.
Ще приключи ли ерата на Ердоган след изборите през юни в Турция?
Лаура Пител: Не. Реджеп Тайип Ердоган ще използва много методи, честни и нечестни, за да остане на власт въпреки намаляващата си популярност. Ако управлението му продължи трето десетилетие, това ще има тежки последици за и без това затруднената икономика на Турция, ще ускори спада на жизнения стандарт и ще наложи допълнителни ограничения на личните свободи. Интересно е дали присъдата за лишаване от свобода и забраната за политическа дейност, издадена през декември на най-вероятния съперник на Ердоган – Екрем Имамоглу, кмет на Истанбул, може да предизвика силен отпор и да засили опозицията. /БГНЕС