Защо 2% говорят от името на всички?
Грантовата десница продължава упорито да настоява какво огромно зло е единствената кандидатура за главен прокурор. И проблемът едва ли е в професионалните качества на Иван Гешев, макар че и тук имаше някакви опорки, които целяха да омаловажат професионалната му кариера. Ако проблемът беше в професионалния ценз на Гешев и че бил завършил „Право” във Висшия институт на МВР, едва ли щяха да издигнат в последния момент гражданската кандидатура на следователя Бойко Атанасов, завършил с тройка правни науки в Югозападния университет, а някой отличник от Софийския университет, например, с кариера в някоя прокуратура. И ако Гешев има зад гърба си доста знакови дела с последвали присъди, то нереализиралият се като кандидат на грантовото дясно е известен в юридическите среди с това, че често е отстраняван от разследвания, за да не се провалят.
И при избора на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров, и сега пред избора на Иван Гешев, най-яростният противник на двамата е съдия Калин Калпакчиев. Всъщност той набра популарност, произнасяйки гневни слова срещу Цацаров преди шест години.
Винаги, когато трябва да „заработи”, грантовата десница намира повод за скандал в обществото, чрез който да изкрещи на мнозинството в каква липса на демокрация живеем. Този път, за да ни го докаже, Калпачиев и сие пуснаха на свобода убиеца Джок Полфрийман. И се набива в заглавия и плакати, че видите ли, цели близо 300 съдии подкрепяли решението на съдия Калпакчиев? А останалите 2 хиляди? Защото съдиите в България са малко над 2200.
„Номинацията на Гешев е открита заплаха. Заплаха към всички, които критикуват управлението”, предупреди наскоро една медия, близка до протестърите. Сякаш забравили, че в предишния парламент бяха коалиционни партньори на същото това управление и че още из министерства се изхранват техни кадри.
Проблемът на грантовата десница, спонсорирана от „Америка за България”, е, че Иван Гешев не е от „правилния отбор”. И току-виж в качеството си на главен прокурор реши да провери БХК за антидържавна политика, или пък да се разрови в бизнеса на Иво Прокопиев, например.
Протестът на десните срещу Гешев много прилича на онзи срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. И тогава крещяха по улици и площади и обясняваха как демокрацията е под заплаха. Така успяха да върнат Борисов на бял кон за трети мандат, а те самите да заемат постове по общини, министерства и други топли местенца. И сега избори идат, но политическата несъстоятелност на десните едва ли ще успее да събере повече гласове от обикновено. Гешев е удобен в този момент да отвлече вниманието от тази политическа несъстоятелност и липса на обществена подкрепа, а в същото време да се покаже на задокеанската фондация, че не си е дала напразно парите по нашите земи.