Измина четвърт век, откакто социалистическата планова икономика бе заменена с пазарна икономика. Смяташе се, че пазарната икономика е по-добра и стимулираща. Ако се спазват правилата, може и да е така, но правилата не се спазват. Често, когато икономистите обсъждат някои недъзи на тази икономика, казват: „Цар пазар”. Така, ама до този цар се е прилепил и един друг цар – „Цар спекула”. Всички наблюдаваме как разни прекупвачи и спекуланти купуват от производителите черешите по петдесет стотинки, а ги продават по шест лева и петдесет стотинки. Така е и при другите плодове и зеленчуци, пък и при всички стоки.
Чувал съм, че в други държави има таван на рентабилността при търговията. Печалба трябва да има, но до определен таван. Колко процента е печалбата от петдесет стотинки до шест лева и петдесет стотинки? Не е ли това чиста спекула? Не трябва ли регулаторните органи на държавата да се намесят, а не икономистите да се оправдават с думата „Цар пазар”?
Ще се върна назад и ще напомня на най-възрастните, а да прочетат и младите. След 9.09.1944 г. България беше в тежко икономическо положение поради войната. София и някои други градове бяха поразени от бомбардировките. Дефицитни бяха храните, облеклата, пък и всякакви стоки. „Лошата комунистическа власт” наложи наряди на селяните от месо, масло и зърнени храни с цел да борят спекулата и да задоволяват със стоки и градското население. Искаха дори от селяните, когато колят прасе за Коледа, известно количество свинска мас. Разни спекуланти и мародери използваха затруднението. Отиваха по селата, изкупуваха хранителни продукти и ги продаваха из градовете на много високи спекулативни цени. Тогавашната милиция ги преследваше. При залавяне ги пращаше в Белене или да чукат камъни за чакъл покрай пътищата. Тогава спекулата се осъществяваше с торби и раници, а сега – с тирове.
Дано някой държавник се сети да въведе ред в търговията и да ограничи спекулата.
Христо Христов-Референта, Retro.bg