Национално представителните организации на и за хората с увреждания и синдикатите скочиха срещу Закона за личната помощ, предложен от омбудсмана Мая Манолова. На същото мнение се оказаха и представителите на работодателските организации.
Заседанието на Националния съвет за интеграция на хората с увреждане бе открито за медиите. В него участваха, освен национално представителните организации и президентите на двата синдиката – КТ „Подкрепа“ и КНСБ.
Градусът на напрежението се покачи веднъж от разминаването в цифрите и финансовата обосновка на законопроекта и от обсега на законопроекта и възможността всички хора с увреждания да получат въпросната асистентска услуга.
Според данни, представени от Минчо Коралски, хората с увреждания с решение на ТЕЛК са 648 хиляди и то без издадените стари решения.
Освен национално представителните организации срещу законопроекта със становище излезе и Министерство на финансите, тъй като финансово услугата личен асистент би струвала 1,1 млрд. лв. при минимална заплата от 560 лв. за асистента.
Законопректът според становището на МФ, е и в противоречие с чл. 10 от Закона за нормативните актове.
Национално представителните организации настояха за включването на текстовете на Закона за личната помощ към разработвания от Министерство на труда и социалната политика Законопроект за социалните услуги.
Омбудсманът Мая Манолова попита къде в разчетите на проектозакона има такива фантасмагорични цифри. Според финансовата рамка на законопроекта, освен отпусканите до момента 169 млн. лв. за чужда помощ и асистентски услуги за въвеждането на асистентска грижа ще са необходими още сто милиона лева.
„Вие знаете ли, че има майки, които няма да могат да се възползват от законопроекта. Не може да бъдете дискриминационни, не може да е само за 77 хиляди човека. Всички хора с увреждания имат равни права“, заяви Андриана Стоименова, организационен заместник-председател на Съвета за интеграция на хората с увреждания, която представи и становището на национално представителните организации.
Мая Манолова изтъкна, че в момента не 77 хиляди получават, а само 14 хиляди получават асистентска услуга.
„Питам аз, къде е заместник-председателят на Националния съвет да каже, че още 77 хиляди имат право и децата с дибет и децата с Даун. Къде сте вие – това не е ли ваш ангажимет? Защо мълчахте до днес. Защо казвате, че е справедливо само 12 хиляди да вземат.“
Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“ – определи тона на Манолова като недопустим.
По думите му вече е станало безпощадно ясно, че законът е аматьорски и е написан на коляно и от него не става нищо. „Оттук нататък стана безпощадно ясно, че този аматьорски написан закон само изправи на нокти организациите на и за хората с увреждания. Хора, които и без това имат достатъчно много проблеми, за да бъдат разигравани“, заяви той.
„Престанете да разхождате тези клети деца„, обърна се Манолов към майките на деца с увреждания в залите.
По думите му няма логика една дневна услуга да бъде въвеждана в отделен закон.
Мая Манолова заяви, че ангажиментът й е да подкрепи исканията на майките на деца с увреждания – те да придобият форма, която може да бъде обсъждана.
Каквото можах направих – това е проект, който има финансова обосновка. За майките Законът за личната помощ е жизнено важен. За мен това е един честен закон, който дава възможност на всички, на които е определено право на чужда помощ.
Ако този законопроект беше припознат – аз бих се ангажирал с представянето му в Министерски съвет, заяви от своя страна министър Петков. Той бе категоричен, че работата може да продължи като се вкара в Закона за социалните услуги.
Майка на дете с увреждане заяви, че именно настоящото положението – ТЕЛК-ът – ги е довел до това положение – „да рият дъното“. Мая Стоицова настоя, че личната помощ е механизъм, който да компенсира увреждането. Личната помощ е нещо, което не може да бъде предоставено от никоя социална услуга до сега. По думите й, ако не са били палаткови лагери, те нямаше да стоят на това място – можехме да зароботим много по-рано.
Ние майките искахме да работим с всеки. Къде бяхте всички, които защитавахте правата ни, защо нямаме закон за социалните услуги до сега, защо нямаме закон за хората с увреждания?
„Ако не бяхме потеглили на тази палатка щяхме ли да сме тук?“ – попита тя.