Мерките за сигурност по летищата у нас след атентата на летище „Ататюрк“ в Истанбул са затегнати, обяви в Брюксел, където участва в заседанието на Европейския съвет, премиерът Бойко Борисов. По думите му той е възложил на министрите на транспорта и на вътрешните работи да предприемат необходимите действия за проверки и превенция по летищата.
Той добави, че сме осигурили възможността „да приемаме самолети и да помогнем на въздушното пространство като трафик“.
„Винаги съм казвал, че докато се водят тези войни и се поставят хората под бомбардировки, настоящето ще е такова. Надявам се това да е пореден урок към политиците, че с войни мир не се прави, категоричен беше Борисов, според когото атентатът е голям удар за Турция и региона.
Никога не е отпадала опасността от терористични атаки и това е основата на нашата философия и концепция за работа. Това заяви министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова на извънреден съвместен брифинг с транспортния министър Ивайло Московски. Тя заяви, че не може да се каже, че имаме конкретна заплаха, както и, че сме застраховани. По думите й се гарантира най-високата степен на сигурност и предвиждаме всяко едно възможно развитие на ситуацията след атентата в Турция. Министърът посочи, че МВР ежеседмично следи постъпващата информация и ако се налага, се предприемат мерки. Бъчварова обясни, че има допълнителни патрули на летище София, които са с цел да успокоят самите граждани, като анализът на ситуацията не показва необходимост за извънредни мерки.
Следим много внимателно информацията за инцидента, за да може да анализираме особеностите му и да преценим как се вписва в това, което знаем и в мерките, които сме разработили, каза вътрешният министър. Според нея най-важното е, че имаме план и опит, който автоматично действа, за такива ситуации.
Относно допълнителни мерки за сигурност Московски обясни, че от доста дълъг период транспортната инфраструктура работи в различен режим. И поясни, че са много малко допълнителни мерки, които са добавени след инцидента от снощи. Специалният режим се отнася както за летището, така и за гарите, пристанищата и метрото. Бъчварова допълни, че на място са се уверили как работи системата за сигурност, а допълнителни мерки сигурност са основно за да се успокоят пътуващите. По думите й досегашните усилия и плановете, които са разработени, както и натрупаният опит не изискват още усилия, защото има най-висока степен на гаранция за сигурност тук.
Една от добавените мерки за сигурност са изнесените контролно-пропусквателни пунктове. Те бяха поставени преди около месец след атентата в Брюксел, като целта им е допълнително осигуряване на по-широкия периметър на летище София.
„Сътрудничеството между службите продължава.
За момента нямаме данни за повишен риск за България
Това съобщи министърът на външните работи Даниел Митов във връзка с терористичния акт на летището в Истанбул. Той отново потвърди, че няма данни за пострадали български граждани при атентата. Митов поясни още, че е разговарял с турския си колега Мевлют Чавушоглу. Освен съболезнования изразил пред него готовност за сътрудничество в борбата срещу тероризма. Турският дипломат номер едно обаче не е дал знак, че ще искат от нас помощ.
Борисов: Сега британците да се научат да си берат ягодите
„Моите тревоги са, че сега предизборната им кампания ще мине пак под знака на това кой ще намери повече кусури на ЕС. Септември-до тогава ще си оберат ягодите, аспержитата, ще вземат необходимите мерки.“. Такъв развой на събитията във Великобритания след референдума, на който по-голямата част от жителите на кралството посочиха изхода от ЕС, прогнозира премиерът Бойко Борисов. И добави позовавайки се на свой познат и визирайки основното препитание на гастарбайтерите на Острова: „Първо трябва да се научат да си берат ягодите сами.“.
След заседанието на Европейския съвет в Брюксел, на което бе поставена темата за Brexit Борисов призна, че казал на подалия оставка премиер на Великобритания Дейвид Камерън, че се надява да си останат приятели и му препоръчал като депутат да съумее да защити ЕС, но с повече аргументи. „В пропагандната машина в страната се използваха и аргументи, които изобщо не засягат ЕС”, констатира премиерът. Според него британците започват да „изтрезняват“ и да осъзнават грешката си. „Не мога да говоря от името на другите лидери, но така, както предполагахме всички в България, след едно политическо пиянство, махмурлукът е много по-тежък. Сега, когато британците всеки ден виждат какво се случва с борсите им, с парите им, с имотите им, как се местят структуроопределящи за тяхната икономика отрасли, мисля, че си дават сметка какво са направили. Чак сега, те са почнали да се интересуват в „Гугъл“ за ЕС“, анализира министър-председателят. Той коментира и позицията на България по казуса. „Ние за пореден път показахме, че сме изключително толерантни и към Дейвид, и към избора на Великобритания“, подчерта Борисов и добави, че не е така лесно да се вземат крайни решения, когато става дума за 5-ата икономика в Света. По думите му затова трябва да се прояви разбиране, да се изчака до септември, когато ще има избори и нов премиер във Великобритания.
Борисов каза още, че намира за редно поради отпадането на кралството от състава на ЕС да се изтегли българското председателство на съюза с 6 месеца по-рано за началото на 2018 година, защото не се наемал да обясни на народа, че точно, когато ще са преговорите за напускане на Великобритания от ЕС, ние ще трябва застанем начело на общността. Въпросът обаче щял да се реши окончателно през юли.
Премиерът коментира днес отново и решението на Арбитражния съд в Женева по търговския спор между НЕК и „Атомстройекспорт” във връзка със замразения проект за изграждането на АЕЦ „Белене”, с което страната ни бе задължена да изплати около 550 млн. евро на руските производители на оборудването за централата. „Ние винаги сме твърдели, че България може да работи по големи енергийни проекти свързани с Русия, но по европейски правила. Видяхте как опити на предишни правителства за обратното бяха тежко санкционирани“, отбеляза той.
Във връзка с енергийните проекти, по негово мнение не можем да допуснем и процедура за собствеността на тръбите и компресорните станции. „Искам ЕК и ЕС да бъдат солидарни с нас след това, което България направи като лоялен член. Дали ще платят парите, ще ни позволят ли да строим или да продадем реактори? Дали ще ни позволят да строим „Южен поток“ като частен проект? Дали Гърция и Турция, бидейки в „Турски поток“, ще получат същите санкции, каквито България, за да може да не се обиколи Украйна? Това ще им го напишем и писмено, за да може да се спрат спекулациите и опонентите ни да спрат да ни атакуват“, обясни премиерът и заключи, че след като сме лоялен член на ЕС и НАТО, искал в ЕК да знаят какви пари трябва да заплати България. И допълни: „Не може това да е само български проблем-когато се спира да е общ, а когато се плаща да е само български.“./монитор