Броени седмици след като стана дядо, премиерът Бойко Борисов разкри вълненията си около това прекрасно събитие, за плановете, които има правителството за българските деца и за промените, които ще настъпят. Интервюто е дадено пред сп. „9 месеца”.
– Г-н Борисов, какво прави правителството за децата в България?
– Първо, искам да ви благодаря за поканата и да ви поздравя за 20-годишнината на списание „9 месеца”. Политиката на правителството е много последователна по отношение на децата. Платеното майчинство в България е едно от най-дългите в целия Европейски съюз. Въведохме промени в Кодекса на труда. С тях гарантирахме равнопоставеност на децата в семейството, като за всяко следващо допълнителният отпуск за отглеждане е до навършването му на 2 години. Преди да направим тази промяна за четвърто и следващо дете, отпускът беше година и половина. Направихме и други законодателни промени, които ще облекчават семействата при отглеждане на деца. Като тук веднага ви посочвам данъчните облекчения, които въведохме за работещите родители – 200, 400 и 600 лв. съответно за едно, две или три деца. Увеличихме обхвата на семействата, които получават ежемесечни помощи, нещо, което не е променяно от 2011 г. и сега ще обхване приблизително 10 хиляди нови семейства.
Търсим варианти и мисля, че успешно се справяме и с това да не остават деца в училищна възраст извън класните стаи. Там освен финансово стимулиране от страна на държавата, налагаме и рестрикции на родителите, които не пращат децата си на училище. Всичко това е разписано със закони. Разбира се, има още много какво да се направи. За тази година средствата за семейни помощи са в размер на 568 683 000 лв.
Нещо повече, през последните години изградихме стотици детски градини и ясли и вече само в София не достигат местата в градините поради огромното струпване на хора. Ако си спомняте, по времето на управлението на столицата от Стефан Софиянски над 45 детски градини и ясли бяха приватизирани или върнати на реститути. Ние трябваше да изградим над 100. Същото се случи в Пловдив, Варна, Бургас и във всички други големи градове, където вече няма недостиг на места за децата. Такава информация поне имам аз.
Както в първия ни мандат, така и сега, ние работим усилено за възпитанието на спортния дух в децата. Изградихме над 10 многофункционални спортни зали в цяла България, ремонтирахме над 100 училищни салона и спортни площадки.
В момента провеждаме цялостна реформа в образованието – от първите години в яслата и детската градина до университета. Миналата година беше приет Законът за предучилищното и училищното образование, предстои приемането на Закона за висшето образование. Отделно се стараем по всякакъв начин да стимулираме учителите и децата, които бележат успехи. Специално внимание полагаме и за децата без родители. Огромни пари инвестирахме вздравеопазването за децата, които имат нужда от лечение.
– Знаем, че специално внимание се обръща и на семействата с репродуктивни проблеми. В какво се изразява помощта на държавата към тях?
– През 2009 година правителството реши да бъдат отпускани целево средства за инвитро процедури. Само допреди 7–8 години за пациентите с репродуктивни проблеми беше невъзможно да се преборят с финансовите затруднения. Днес политиката на държавата по отношение на помощта към семействата с проблемно забременяване е последователна, твърда и осъзнато необходима. Само за последната година държавата отпусна над 12 милиона лева за Фонд Инвитро.
– Предвиждате ли нови социални проекти за деца в неравностойно положение?
– Много усилено работим в посока да изведем децата от институциите и да ги настаним в среда, максимално близка до семейната. За целта, освен че насърчаваме приемните семейства, търсим и начин за облекчаване на процедурите. Програма „Приеми ме” е насочена точно в тази посока. По нея сме заделили 8 млн. лв. за приемни семейства. 30 млн. лв., отново по програми, ще отидат за намаляване на броя на социално слабите деца и за подкрепа за техните семейства. Предоставят се и възможности за връщането на работа на лица, които полагат грижи за близките си с увреждания. Работим усилено и в посока равен достъп на гражданите в неравностойно положение в институциите и градския транспорт и създаване на благоприятни условия на живот.
– Досегашната Ви политика беше свързана с откриване на нови детски ясли и градини. Смятате ли да продължите в тази посока?
– Да, ще продължим да работим – не само да откриваме нови детски градини и ясли, но и да ремонтираме и облагородяваме такива, за да създаваме благоприятна среда за развитие на българските деца. Еврофондовете също са много важни за тази цел. Ранното детско развитие е приоритет на правителството с оглед на ползите за бъдещия просперитет на цялото общество.
– Вече сте дядо. Честито! Как се чувствахте, когато станахте баща, и сега, когато станахте дядо?
– Благодаря. Бях на работа, когато лекарите ми се обадиха и аз им казах да бъдат спокойни, да работят така, както с всяка една родилка. Грижите, които положиха, бяха такива, каквито са за всяка една българска майка. Изключително много им благодаря за професионализма. Не отидох в болницата съвсем умишлено, за да не създавам суматоха, да не притеснявам другите майки, защото това щеше да е интересно за медиите. Чух се с Венета по телефона. Тя ми изпрати снимка на бебето.
Спомням си и когато тя се роди. Много исках да е момче, но разбира се, бях щастлив. Аз съм сдържан човек и единственото, което си казах и тогава, и сега, беше дано всичко да е наред и да са живи и здрави. Това, което, предполагам, всеки си мисли в тези моменти. Кръстих дъщеря си на майка ми. Радвам се, че и сега бащата на детето също изяви желание внукът ми да се казва Бойко.
– Внучето Ви е кръстено на Вас. Кой избра името на детето?
– Дъщеря ми и Иван, който е баща на детето, и двамата много искаха да го кръстят на мен. Него го познавам от дете, от Банкя. Пожелавам им да имат още деца и да ги кръстят на неговите родители.
– На кого прилича?
– Рано е да се каже. Аз съм се родил над 5 килограма, той – по-малко. Но от това, което слушам сега от дъщеря ми, е доста лакомо бебе, което се надявам да израсне голям юнак.
– Помагате ли в ежедневните грижи за малкия Бойко, например сменяте ли пелени?
– Аз никога не съм участвал в тези процеси. Нито когато Венета беше малка, нито сега. Даже избягвам да го виждам, защото искам да поотрасне. Притеснявам се с тези грипове.
Винаги съм бил много ангажиран, но в същото време съм бил много отговорен във всеки един момент и за възпитанието на дъщеря ми, и за образованието, за израстването ѝ не случайно и до ден днешен тя изключително много ме обича и е много привързана към мен. Човек като мен с толкова много ангажименти през годините не е от най-добрите родители, но когато е имала нужда, винаги съм бил насреща.
– Как възпитавахте дъщеря си? Какви съвети бихте ѝ дали от личния Ви опит?
– Опитвал съм се винаги да ѝкажа, че колкото е по-скромна, трудолюбива и уважителна към хората, толкова повече това ще бъде в неин плюс. И тя до ден днешен го спазва. Проблемът е, че за нея е много трудно да се реализира и да започне работа, защото тя има качествата, има и добро образование, но ме е страх, че където и да започне работа, ще се спекулира заради мен. Така че в реализацията си тя не е поставена в еднакви условия с останалите деца.
Факт е, че много години Венета живееше в Америка, но когато бях в опозиция и ордите на управляващата коалиция нападаха дома ми, тя си дойде и застана до мен. Това се отрази на здравето ѝ, но се радвам, че сега всичко е наред. Не иска повече да се връща в Америка, иска да живее в България. По тази причина през последните повече от две години тя идва всяка вечер при мен да вечеряме заедно, да си говорим. Това ми дойде като истинска компенсация за времето, през което не бяхме заедно и не успявах да ѝотделя достатъчно внимание, когато беше малка. Нейното присъствие до голяма степен дава смисъл на моите вечери в последните години.
Така е организиран животът ми, че всеки, който се доближи до мен, веднага се създава обществен интерес към него, а в случая това е проблем. Затова винаги съм се стараел да пазя в изключителна дискретност личния си живот – и моя, и нейния. Непрекъснато се пускат слухове, измислици, лъжи за личния ми живот, които нараняват близките ми хора. Докато се занимавам с политика и съм подложен на огромен стрес, не мога да обрека някого да живее този живот. 100% съм отдаден на работата си и когато преценя, че нямам повече сили да го правя, тогава ще се занимавам с личния си живот. Аз нямам празници, нямам събота и неделя, тогава работя по всичко, което е изостанало, или пътувам, за да се срещам с кметовете, с партийните организации.
– Имате ли амбиции относно бъдещото развитие на внука Ви?
– Единственото, което със сигурност ще го насърчавам да прави, е да спортува и да учи езици. Защото в съвременния глобален свят и едното, и другото е важно, но за да бъде истински мъж, трябва да може да защити жената до себе си след време. Така че в това отношение съм сигурен, че ще се опитам да му повлияя. Изтръпвам при мисълта как ще се развие неговото детство в България заради спекулациите, свързани с мен. Но най-много искам да е здрав.
– Наскоро поискахте оставката на министъра на образованието и науката. Винаги реагирате своевременно и категорично вземате решения. Какво според Вас трябва да се промени в образователната ни система?
– Първо, историята трябва да се учи такава, каквото е, обективно, без да се пропускат периоди. Аз бях против събарянето на Мавзолея, защото сега децата ни трябва да знаят как е действал тоталитарният режим, как е използвал младежта по митинги и манифестации.
Има много какво да се промени в образователната ни система. Но най-важното за мен е да има промени в средното образование, така че децата да бъдат подготвени за работа при съвременните условия, за професиите, които се търсят от бизнеса и работодателите. След завършването на висшето образование младежите трябва да могат веднага да се реализират практически в производството, в икономиката, в администрацията. Нужни са промени не само в теорията, но и в практиката, така че да бъде съобразена с настоящите условия. Дипломата не гарантира работа.
– Какво трябва да се промени в България, за да останат нашите деца тук?
– За радост, все повече млади хора се връщат. Всичко, което се прави в инфраструктурата, в конкурентоспособността, в намирането на нови инвеститори, всичко това променя условията в България. Ние сме мечтали да имаме метро, магистрали, жп линии. Огромни неща се направиха. И не случайно хората, които не са живели дълго в България, когато се прибират, виждат огромната промяна. Правителството има посока, която следва. Както виждате, големи компании създават представителства тук и все повече българи се връщат и са изключително високоплатени.
– Какво е Вашето послание към бъдещите и настоящите родители в България?
– Да възпитават децата си, да внимават много с начина на хранене, защото се подценява, а това е един от големите проблеми, които рефлектират върху здравето на хората. Нерационалното хранене, лисата на достатъчно желание за спорт, заседналият начин на живот – всичко това допринася за много от сериозните заболявания, които, за съжаление, вече се проявяват във все по-ранна възраст.
pik.bg