На 14 февруари отбелязваме два празника – Трифоновден и Свети Валентин.
По нова българска традиция честваме Трифон Зарезан – денят на лозарите и виното две седмици след едноименния църковен празник по стар стил (на 1-ви февруари).
Св. Трифон се тачи като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите. Наречен е Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята и се благославят за плодородие
Денят на лозаря обаче има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност.
В народния празничен календар този ден се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда:
40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.
Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).
Според традициите рано сутринта стопанката омесва хляб и приготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.
На днешния ден католиците отбелязват Денят на романтичната любов и празник на светеца Валентин.
Историята разказва, че името на празника идва от християнски мъченик на име Валентин. В ранните списъци на светците фигурират поне трима светци и мъченици с името Валентин, чествани на 14 февруари.
Денят на Свети Валентин обаче най-често се свързва с римския свещеник Валентин, обезглавен на 14 февруари 269 г. Официално празникът се чества от 496 г., когато папа Геласий Първи обявява мъченика за светец, а датата 14 февруари за ден за почитането му.
Датата 14 февруари започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. През XIV век на този ден започват да се разменят любовни послания под формата на валентинки.
Предлагаме ви три легенди, свързани с Деня на влюбените – Свети Валентин:
Осъденият на смърт Валентин, влюбен в дъщерята на тъмничаря си
Една от версиите на историята за Деня на Свети Валентин разказва, че Валентин се влюбил в дъщерята на тъмничаря си. Малко преди часа, определен за смъртта му, той ѝ изпратил бележка и я подписал „от твоя Валентин“. Той обаче останал жив и тези, които знаели за това, разпространили приказката.
Обезглавеният епископ Валентин
Друга легенда разказва, че Клавдий не искал мъжете да се женят по време на война, защото вярвал, че необвързаните са по-добри войници. Епископ Валентин се противопоставил на този закон и провеждал тайно сватбени церемонии. Заради това бил хвърлен в затвора и след това екзекутиран по заповед на Императора на 14 февруари.
Писмо в кутия
Древните римляни празнуват Деня на любовта на 14 февруари, като отправят молитви към богинята на брака и майчинството Юнона. Момичетата, които си търсят мъж, пишат писмо и го хвърлят в дълбока кутия. Този, който го извади, става техен съпруг.
Който и празник да предпочетете, 14 февруари е ден за приятни емоции, примесени с чаша от еликсира на боговете – виното.