На 6 май Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – един от най-почитаните светци у нас, още от покръстването на българите преди 11 века. Свети Георги е от малкото светци, който е славен както от християни, така и от мюсюлмани.
6 май се чества и като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина.
Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
Разположението на Гергьовден в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, а има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Според народните представи Свети Георги, освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
В народните песни и легенди светията е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът почита паметта на Свети Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
Гергьовден е един от най-празнуваните именни дни в България, отбелязван от над 180 000 души. Сред тях са Георги и Гергана, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин и Галина, както и всички техни производни.
Заради нуждата от социално дистанциране, тази година няма да се проведе традиционният Гергьовденски парад. Вместо това Българската армия ще отбележи Деня на храбростта с демонстрации и церемонии, съобразени с въведените противоепидемични мерки.
Събитията на 6 май ще включват тържествен ритуал в Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново и демонстрации на способности от силите за специални операции, от Военноморските и Военновъздушните сили.
В условията на въведеното извънредно положение заради пандемията от COVID-19 гражданите ще могат да наблюдават демонстрациите на способности от ВМС, ВВС и силите за специални операции чрез електронните медии.