Министерството на правосъдието предлага пакет от законодателни промени, целящ по-голяма ефективност на правоприлагането и по-тежки наказания при кражбата на автомобили.
Проектът за промени в Наказателния кодекс, публикуван днес за обществено обсъждане на сайта на ведомството, предвижда да отпадне предвидената до сега възможност за налагане на глоба в случаите на противозаконно проникване в чужда кола.
Промяната е мотивирана от високата степен на обществена опасност на тези престъпления, което се обуславя както от значителната стойност на отнетата движима вещ, така и от факта, че много често отнетото МПС се използва при извършването на други престъпления.
Прецизира се и уредбата относно превенцията срещу противозаконно отнемане на автомобил. Създава се нова точка, с която се предлага приготовлението към кражба на МПС да се наказва като самостоятелно престъпление.
Проектът за промени в НК предвижда и нови текстове относно конфискацията на престъпно имущество.
Според предложението всяка пряка или косвена облага, придобита от престъпление, трябва да се отнема в полза на държавата, в случаите, когато облагата не подлежи на връщане или възстановяване. В случаите, когато облагата липсва или е отчуждена, да се присъжда нейната равностойност.
Въвеждането на мярката е в изпълнение на изискванията на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС. Тя цели създаване на реална възможност не само за признаване, но и за ефективно изпълнение на наказателните присъди в частта им относно конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност.
Следователно осъденият за умишлено престъпление ще дължи не само вещите, които са били предназначени или са послужили за извършването на деянието, но и тяхната равностойност, когато те липсват.
Проектозаконът за първи път дефиниция на „пряка“ и „косвена“ облага с цел изясняване на понятието за облаги от престъпна дейност.
За реалната събираемост на равностойността на вещи или парични средства, отнети в полза на държавата, МП предлага 5-годишният давностен срок да започва да тече от деня, в който е изтекъл срокът за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. А абсолютният 10-годишен давностен срок за погасяване на задължението да започва да тече от деня, в който осъденият е излязъл от затвора.
МП предлага промени и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Те предвиждат обезпеченото имущество да се управлява от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
С предложенията МП иска и по-подробно да се уреждат правата на участниците в производствата по изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА) и на издирваните по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
В текстовете изрично се посочва правото на обвиняемия свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с негово участие. Към настоящия момент е предвидено право на защитника да се среща насаме с обвиняемия, но същото не е изрично предвидено като право на обвиняемия.
При задържане под стража на обвиняемия се предвижда по искане на обвиняемия незабавно да се уведомява поне едно посочено от него лице. В действащата разпоредба е посочен изчерпателно кръгът от лица, които се уведомяват незабавно при задържането на лицето под стража – семейството на обвиняемия, работодателят или Министерство на външните работи. „Посоченото изчерпателно изброяване може да доведе до необосновано ограничаване на правото на обвиняемия свободно да уведоми лице, което може да бъде различно от изброените, например в случаите на фактическо съжителство“, посочва се в мотивите на законопроекта.