Бившият заместник-главен прокурор Камен Ситнилски е починал внезапно в сръбската столица Белград, съобщи БГНЕС.
Той е починал на връщане от Черна гора, потвърдиха негови познати, предаде trud.bg.
66-годишният Ситнилски е страдал от сърдечно заболяване, преди време се е подложил на операция за сърцето, споделиха негови познати. Дали това заболяване има връзка с кончината му, не е известно.
Той е роден в Кочериново.
Дълги години работи като юрист, впоследствие стана заместник-главен прокурор в мандата на Борис Велчев.
Бе избран за член на ВСС, но около името му се заформиха куп скандали, заради съмнения, че изборът му за член на съвета е бил уговорен.
Той бе уволнен от Висшия съдебен съвет. Ситнилски обжалва уволнението си. Така и не се стигна до окончателен съдебен акт, тъй като през декември 2014 година
Върховен административен съд върна делото за уволнението му на Делото е върнато на друг тричленен състав на ВАС.
Скандалът със Ситнилски избухна заради избора му във ВСС от прокурорската квота през есента на 2012 г. Година по-късно, в края на юни 2013 г., в медиите изтекоха СРС от навечерието на този вот. Внушението бе, че зад кулисите са текли договорки тогавашният зам.-главен прокурор Камен Ситнилски и обвинителят от Пловдив Румен Боев непременно да влязат в съвета. Записите изобличаваха като основни „заговорници“ окръжния прокурор на Хасково Иван Ванчев и апелативния обвинител на Бургас Емил Христов.
След изслушване на всички замесени в скандала от етичната комисия на ВСС на 25 юли 2013 г. шефът Ясен Тодоров и съдиите Галя Георгиева, Димитър Узунов, Каролина Неделчева и Даниела Костова внесоха предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Ситнилски. Мотивът им бе, че станалите публично достояние разговори са създали „основателно възприятие“ в обществото за задкулисие, натиск и непочтени договорки.
По предложение на дисциплинарния състав на 26 септември 2013 г. ВСС отстрани Ситнилски за 6 месеца с мотива, че докато е на поста, можел да повлияе на изхода от дисциплинарното дело. Срещу Румен Боев мерки не бяха взети. Самият Камен Ситнилски отрече да е натискал когото и да било, призова прокурорите да защитят своя избор, но не получи подкрепа. В края на 2013 г. той подаде жалба в Европейския съд в Страсбург за нарушена презумпция за невиновност.
Камен Ситнилски започва кариерата си в началото на 1975 г. като следовател в Районната прокуратура в Самоков. През 1979 г. следствието е реорганизирано и прехвърлено към МВР и Ситнилски е преназначен като зам.-районен прокурор на Самоков.
През 1982 г. прокурор Ситнилски е преместен в Централната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни в София. Работи в Районна прокуратура – София, а след това в Градската прокуратура на столицата.
През 1990 г. Камен Ситнилски е в Главна прокуратура. Две години по-късно работи по някои от известните дела за тоталитарния режим. Участва в разследването на екокатастрофата и последиците от аварията в Чернобил.
Камен Ситнилски е освободен от прокуратурата през май 1992 г., като в медийни публикации той отдава това на личен конфликт с главния прокурор Иван Татарчев. За няколко години Ситнилски е адвокат в Благоевградската адвокатска колегия, като чак през 1995 г. е приет от Софийската адвокатска колегия.
След това новият главен прокурор Иван Татарчев предлага на Висшия съдебен съвет да назначи Камен Ситнилски на длъжността „Прокурор” във ВКП.
На 02.08.2006 г. ВСС назначава Камен Ситнилски за зам.-главен прокурор.
От 19.03.2007 г. Ситнилски е член на предишния състав на Висшия съдебен съвет на мястото на отстранения за нарушения при досъдебни производства прокурор Цеко Йорданов. На заседанието си на 28.03.2007 г. съветът избира прокурор Ситнилски за член на Комисията по предложенията и атестирането, както и на Комисията за борба с корупцията.
През м. юли 2012 г. Камен Ситнилски е издигнат за кандидат член на ВСС.