На 74-годишна възраст е починал Венцислав Йосифов – човекът, който в началото на прехода бе един от символите на възраждането на частната инициатива. А по-късно – на неволите на българския капитализъм. Новината за кончината на Йосифов първи съобщи ген. Румен Ралчев, съобщава 24 часа.
“Сбогом, Венци! Сбогом, Братко! Сбогом, приятелю!” написа във фейсбук запасният генерал, масон и тамплиер. Банкерът страдал от много заболявания, а след падане е бил обездвижен и почти две години не излизал от дома си. Венцислав Йосифов е роден в Лом на 7 февруари 1947 г. Баща му е офицер в Българската армия. Майка му работи в Държавна печатница “Мадара”. Синът завършва средно образование в София и след това ВМЕИ “Ленин”, където се дипломира в специалността “Електронна техника”. През 1977 г. става началник-цех в ЗЕМ “Васил Коларов”. След това работи в ИПК “Промишлена електроника” (1979-1980), после преминава в ДСО ИЗОТ в дирекция “Международно сътрудничество” като специалист по сътрудничество със социалистическите страни.
През 1990 г. Венцислав Йосифов оглавява Първа частна банка – една от най-мощните. Това е периодът, когато в България се отварят десетки трезори. През 1995 г. броят им надхвърля 80. Две години по-късно три от тях – Туристспортбанк, Минералбанк и Първа частна банка, фалират, след тях затварят още 12 трезора. Икономистът Емил Хърсев е убеден, че фалитът е провокиран изкуствено от премиера Жан Виденов под натиска на Международния валутен фонд. Според ръководителката на мисията на МВФ у нас по онова време – Ан Магкърк, над 70 % от икономиката се формирала от държавните предприятия, които са финансирани от трите най-големи банки, сред които и ПЧБ. И ако те не бъдели закрити, приватизацията у нас щели да извършват тези частни финансови институции, а не държавата. Самият Йосифов бе един от обвинените по банковите дела, но след дълъг процес бе оправдан. В телевизионно интервю през 2011 г. банкерът заяви, че “кризата в банковата система през 1996-1997 г. беше национализация”.
Според него всеки българин тогава си е получил своите спестявания и всякакви обратни твърдения били “изкуствено и грозно нагнетявана лъжа”. “Само акционерите в банките не получиха дори и стотинка”, казва той пред БиТиВи. И допълва, че по времето на премиера Иван Костов законодателството е било променено така, че банките да бъдат обявявани във фалит, макар че при много от тях активите реално са превишавали пасивите. През 2006 г. Венцислав Йосифов е оправдан за обвинението, че е раздал необезпечени кредити за близо 6,4 милиона лева. След края на процеса адвокатът му Ина Лулчева е категорична, че държавата трябва да плати компенсация на банкера.
През 1995 г. Венцислав Йосифов е издигнат за кандидат-кмет на БСП На изборите се класира на второ място, победен от кандидата на СДС Стефан Софиянски. 16 години по-късно отново се връща на политическата сцена, явявайки се на президентски избори. Йосифов се кандидатира за държавен глава заедно с Емилиян Димитров, с когото се познават от времето на Първа частна банка. Издига ги инициативен комитет, но получават скромните 7021 гласа.
Венцислав Йосифов има два брака и четири деца. Среща втората си съпруга – Моника Янова, когато се кандидатира за кмет на София, а тя е репортер в “24 часа”. В телевизионно предаване преди години Моника, която днес е омъжена за политика и председател на ПЕС Сергей Станишев казва, че са голямо семейство, защото и бившият й мъж има две деца от предишен брак. “С Венци се запознах, когато бях репортер в “24 часа”. Общувахме по работа и лека-полека започнаха да се развиват отношения и като се прибрах от една ваканция, ми каза: “Виж какво, има едно правило – далеч от очите, далеч от сърцето” и аз бързо реших, че искам да сме заедно”, разказва Моника, която приема фамилията Йосифова. Имат общи две прекрасни деца – момиче и момче, които повтарят имената на своите майка и баща. “И двамата вложихме много от себе си. Раждането на Моника беше изключително щастлив момент. Изживяхме много трудни моменти, но се подкрепяхме. Бяхме много силен отбор. В един момент и двамата стигнахме до решението да се разделим. Обичаме се вече като хора, а не като мъж и жена”, признава Моника Станишева, която има успешен издателски и PR- бизнес. В сряда, след новината за смъртта му, тя сподели разплакана: “Искаше да е вкъщи, а не в болница. И въпреки че беше болен, прекара последните си месеци така, както и живя – с чашата и с пурата в ръка. Отиде си тихо, угасна като свещица”.