Борко, както го знаят колегите му и феновете на футбола в Хитрино и областта се посветил на полицията преди 3 години. Живеел в Хитрино, но работното му място било в полицейския участък във Върбица, където бил квартален на една от махалите. Нощта срещу 10 декември си бил у дома при семейството си, вкъщи си били майка му и брат му, а баща му се спасил по чудо, защото точно тази вечер отсъствал.
От къщата, в която измъкнали Борко, майка му и брат му са останали само руини.
„Легнах си малко след полунощ, бях заспал и в един момент как съм си в леглото нещо се срина. Отворих очи, но не стана по-светло, мислех, че сънувах. Нещо имаше отгоре ми, бях затиснат. Лежах на лявата си страна, усетих тежест върху кръста и краката, но успях да си размърдам едната ръка, да я раздвижа и да си направя дупка пред лицето за да мога да дишам.“ – разказа за първите секунди след взрива полицай Марков. В първите мигове си помислил за земетресение. „Чувах отнякъде гласовете на майка ми и брат ми да крещят, гледах да се сдържам и да не викам и аз, за да не ги притеснявам. Не знам колко време минаваше, на мен ми се стори час, час и половина под развалините.“ – спомня си още Борко.
През това време навън извън Хитрино вече се разнесла вестта за взрива и информацията, че най-тежко е пострадала фурната, където има двама загинали. Домът на Борко и семейството му бил в съседство с пекарната. Борко го нямало сред живите и ранените, у познатите му се загнездило съмнението, че се е случило най-лошото.
„По едно време чух някъде отгоре Стефан с пожарникарите (б. р. цивилният жител на Хитрино Стефан Нанев, който помагал на спасителите да намерят къщите, в които има останали хора). Разбрах, по-точно чувах че оказват помощ на брат ми и майка ми и затова спрях да викам, за да спасят първо тях. Когато разбрах, че са ги извадили, започнах и аз да крещя. Усетих, че някой стъпа отгоре ми, стана ми по-тежко, но намерих сили да изкрещя силно.“ – така го чули и го измъкнали и него от развалините.
„Навън – уж ме изкарват от дома ми, а не познах нито къщата, нито мястото, където се намирам, всичко беше непознато, не виждам къщата ми. Попитах за майка ми и брат ми, видях я цялата в кръв, със сцепено чело, чух, че брат ми е в по-тежко състояние. Качиха ме линейка като придружител на майка ми. Тогава ми казаха, че е имало катастрофа с влак.“ – пресъздава събитията от 10 декември полицай Марков. „Не знам, кои бяха хората, които ме спасиха, но от сърце им желаая да са живи и здрави, които и да са. “ – не знае как да благодари на непознатите Борко.
В болницата се оказало, че самият полицай е в по-леко състояние, травма на рамото и доста драскотини. Там разбрал, че брат му е в гежко състояние – коляното му било натрошено, кракът обгорял, наложило се от клиниката по изгаряния във Варна да го транспортират в София. Борко, както и близките му „напуснали“ дома си буквално с това, с което си били легнали. Под развалините останали униформата и документите му, успели да стигнат до металната каса, където съхранявал личното си оръжие и да го приберат в полицията. Оттам нататък няма дрехи, хигиенни принадлежности, няма я колата му, нито покрива над главата.
Всеки ден Борис Марков ходи на свиждане при майка си Гаяне Борисовна Маркова в шуменската болница. Тя и брат му са граждани на Руската федерация. В събота с колегата си от Върбица полицая Александър Георгиев Борко пътувал до София да види и брат си. В момента неговият благодетел е Георгиев, той го е подслонил, дал му е от своите дрехи и ще ги настани в своя къща, когато излезе от болницата и майка му Гаяне.
Шефът на полицейското управление във Велики Преслав Румен Симеонов пуснал миналата седмица писмо до всички полицаи в дирекцията да помогнат на младежа всеки според възможностите си. От 14-годишен Борко е футболист, бил е в детската школа на ФК „Волов“, в отбора на ОДМВР в Шумен и е картотекиран като състезател на Хитрино. Средства събират и съотборниците му полицаи. Искат да му купят на първо време някаква кола, за да може с нея да пътува да вижда брат си в София.