Хората, които осиновяват деца над 5-годишна възраст, са дискриминирани, защото нямат право на едногодишен платен отпуск, реши Комисията за защита от дискриминация (КЗД).
Тя е установила, че с две разпоредби – чл. 164б от Кодекса на труда (КТ) и чл. 53а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се допуска по-неблагоприятното третиране спрямо осиновителите на такива деца. Затова препоръчва на правителството и на министъра на труда Бисер Петков да променят двете разпоредби, защото въвеждат непряка дискриминация на основата на признака „възраст“.
КТ дава право на отпуск от 356 дни при пълно осиновяване на дете, което е на възраст между 2 и 5 г. Той може да се използва докато детето навърши 5-годишна възраст. КСО пък регламентира, че по време на този отпуск осиновителят има право на обезщетение.
Въпросът с невъзможността на осиновителите на деца, които вече са навършили 5 години, да ползват този едногодишен отпуск, е повдигнат от жена, чието име от КЗД не посочват. Тя твърди, че е в случая е налице дискриминация.
Министерският съвет, който е бил заинтересована страна в производството пред комисията, е на мнение, че такава няма, защото след навършването на 5 години детето трябва да посещава група за предучилищна подготовка и затова осиновителите на дете над тази възраст не са в сходно положение с тези, чието дете е по-малко.
„Разпоредбите на чл. 164б от КТ и чл. 53а от КСО са приети именно с цел да се осигури необходим адаптационен период след осиновяването, базиращ се на непосредствено и лично общуване с осиновителите, за да бъде преодолян периодът преди това и детето да свикне с новите социално битови условия, новата среда и семейството. Този период е необходим и за осиновителите, които също имат нужда от адаптация и привикване към всички особености на осиновеното дете. Именно за да могат да бъдат изградени едни пълноценни родителски отношения, е необходимо овъзмезден период на майчинство, в който майката-осиновителка да бъде спокойна, че времето и вниманието й са подчинени на детето“, гласи позицията на МС.
Министърът на труда и социалната политика, който е ответник по делото, пък напомня, че едно от условията, при които се ползват всички видове отпуски и обезщетения, свързани с отглеждането на деца, независимо дали те са рождени или осиновени, е те да не ходят на ясла или градина.
В решението си обаче КЗД посочва, че според практиката на Съда на Европейския съюз дискриминация има тогава, когато се прилагат различни правила към сходни положения или едно и също правило се прилага към различни положения.
Освен това напомня, позовавайки се на Конституцията, че държавата има задължение да закриля децата, а заедно с това и да подпомага родителите при изпълнение на техните права и задължения, свързани с отглеждането и възпитанието им.
„Закрилата на децата, без оглед на това дали са осиновени или рождени, следва да бъде висша цел във всяко демократично и модерно общество. При осиновяването на дете един осиновител встъпва в две фундаментални за обществото функции. От една страна той се превръща в родител, а от друга създава условия за подкрепа на една от най-уязвимите групи в обществото – изоставените деца. С оглед на това съставът намира, че осиновителите и осиновените следва да се ползват с максимална обществена подкрепа, тъй като това кореспондира с фундаменталните нужди на обществото и с духа на Конституцията“, мотивират се от КЗД.
И заявяват, че когато един осиновител приеме в семейството си дете над 5-годишна възраст, той няма да отдели по-малко време, енергия, любов и отдаденост, отколкото този с дете под тази възраст. Комисията подчертава също, че по-голямото дете дори ще има нужда от повече подкрепа заради по-дългото време, което е прекарало извън функционално семейство.
„Факт е, че децата над 5-годишна възраст са включени в образователната система, но не може да се подмине обстоятелството, че едно осиновено дете над 5-годишна възраст, ако бъде „механично“ въведено в системата на образованието, без да се осигури възможност на осиновителите да осъществят контакт и да изградят доверителни отношения с него, това би поставило детето в условията на повишен стрес“, пише още в решението.
„Поради това може да се каже, че от привидно неутралните разпоредби на КТ и КСО имаосъществен акт на непряка дискриминация по отношение на определени категории родители във връзка с възрастта на тяхното дете. Ако се приеме тезата, че с така приетия законодателен подход се цели решаване на проблемите с деинституционализацията на децата, настанени за отглеждане в специализирани институции на държавна издръжка, и намирането на адекватни механизми за тяхното адаптиране и социализиране и стимулиране на осиновяването на деца и особено на деца над 5-годишна възраст, то моралният ангажимент, поет от определени лица чрез вземането на решение за осиновяване на дете следва да бъде толериран от държавата“, посочва още от КЗД.