Половината скитници в София са от провинцията

0
1454
снимка: Крум Стоев

Всеки втори скитник в столицата идва от провинцията, показват данни на социални работници от кризисните центрове в София. „Това са основно хора от малки градове, които идват в София да работят като строители и таксиметрови шофьори. Когато останат без работа, предпочитат да живеят на улицата, вместо да се върнат по родните си места“, обясни социалният работник Мария Колева.

По последни данни на Агенцията за социално подпомагане (АСП) в края на първото полугодие на годината у нас има регистрирани 1068 бездомници, или с 239 повече спрямо същия период на 2016 г. Половината от тях кръстосват софийските улици, а останалите се скитат във Варна, Пловдив, Русе и Бургас.

Проучване на сдружение „Градски номади“ показва, че 20% от живеещите на софийските улици са висшисти. Данните показват, че средностатистическият скитник е мъж между 50 и 60 години, с голям трудов стаж зад гърба си. Част от скитниците са останали на улицата след имотна измама, други – след скандал с роднини. 56-годишният Антон останал без покрив над главата си, след като синът му го изгонил от апартамента. „Имах проблеми с алкохола и след поредния скандал синът ми просто ме изхвърли. Няма къде другаде да отида. Ако не е центърът, ще умра от студ на улицата”, разказва мъжът, който от 3 г. скита из столичните улици. През деня неграмотният мъж проси милостиня на бул. „Витоша”, а нощем се прибира на топло в центъра в „Захарна фабрика“.

Почти половината от скитниците изкарват прехраната си, като събират отпадъци за рециклиране, показва проучване на „Градски номади“. С ровене в кофите за хартия и стъкло скитниците си докарват между 5 и 10 лв. на ден. Немалка част от бездомниците работят за ден-два като чистачи по строежи или продавачи на цветя. 16 на сто припечелват с просия. Едва 4 на сто от бездомниците разчитат на помощ от държавата.

„Хората свикват със скитническия начин на живот. Има хора, които категорично отказват подслон в център за временно настаняване, където могат да останат до 3 месеца“, твърди социалният работник Мария Колева. Опитът й показва, че дори в най-студените дни около 30% от живеещите на улицата предпочитат градските паркове пред топлите легла в кризисните центрове. След първия сняг в столицата едва 28 души са потърсили подслон в столичния кризисен център. „Имаме нужда от съдействие от работодатели, защото през зимата в кризисния център идват много млади хора, които имат нужда от работа и подкрепа. Надяваме се и на сътрудничеството на неправителствените организации и гражданите на София“, заяви шефката на дирекция „Социални дейности“ в Столична община Мина Владимирова пред Нова ТВ.

Роми от разрушени незаконни гета масово пълнят центровете за временно настаняване у нас,  в 13-те приюта, които осигурят 3-месечен подслон на над 600 души. „Голяма част от обитателите са именно такива хора, които се настаняват при нас, защото нямат друг вариант“, обясни социалният работник от центъра в „Захарна фабрика” Мая Арнаудова. Вече 4 месеца 45-годишната Зорка живее в центъра за временно настаняване, след като от общината бутнали незаконна й барака. „Събориха хубавата ми къща и ме доведоха тук, в тази мизерия. Пълно е с дървеници и бълхи. Обещаха ми общинско жилище, ама да видим“, жалва се Зорка. Съседът й Стефан също попада в приюта, заедно с новороденото си дете. „5-6 пъти ни предупреждаваха, че ще бутнат къщата, ама не им вярвахме. То от години така си говорят. Кметът е длъжен да ни даде жилище, а не да ни води по приюти“, категоричен е младият мъж. Ромите от разрушените гета са безработни и нямат пари за жилище под наем.

/монитор

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук