Катастрофиралият в понеделник вечерта вертолет Ми-17 от авиобаза Крумово е на близо 30 години. Не толкова възрастта, а поддръжката на военната техника е важна. Той отбеляза, че и по-новата техника в Крумово не се поддържа оптимално и затова част от нея не лети.
Това коментира в студиото на bTV преподавателят от Военната академия полк. проф. Димитър Недялков.
Припомняме, около 20:30 часа в понеделник вечерта при изпълнение на тренировъчен полет вертолет Ми-17 от 24-а авиобаза Крумово губи височина и пада от около 30 м. При катастрофата загинаха командирът на екипажа капитан Пламен Пантилеев и вторият пилот капитан Стоян Неделчев.
Бордният техник офицерски кандидат Алексей Каменов е ранен. Оказана му е медицинска помощ в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив и е транспортиран до Военномедицинска академия – София. Състоянието му е стабилно, той е в съзнание и контактен.
„Практиката в съюзни държави е на 10 години техниката да се възстановява и модернизира. Технологиите позволяват на такива по-стари платформи на база на смяна на оборудването да изпълняват задачите си“, заяви полк. Недялков.
Според професора-полковник главният проблем на нашата авиация е че малко се лети. „Професионалното израстване, особено на младите хора, е свързано с достатъчно практика, достатъчно часове“, заяви полк. Недялков.
Според него бордният инженер Алексей Каменов вероятно е успял да се спаси, защото в кабината е между пилотите, но малко по-назад от тях и така може би не е поел удара в земята.
Той припомни, че вертолетите от Крумово се използват за спасяване и гасене на пожари и по този начин са полезни за цялата държава. Затова и са демотивиращи коментарите, че за авиацията не трябва да се заделят средства, каза полковникът.
Припомняме, преди седмица лидерът на партия „Воля“ Веселин Марешки обясни в парламента, че пенсиите са излетели заедно със самолетите.
„Пилотската професия е специфична и всеки екипаж с високо развитите си умения е безценен за българската авиация и българската държава„, каза преподавателят от Военна академия. За вчерашния инцидент, вероятно става дума за отказ на техниката.
„Това е пределно малка височина, времето за реакция е изключително малко. При вертолетите изключително трудна ситуация е когато възникне отказ на стабилизиращия винт“, каза преподавателят.
„Много е важно отношението на обществото към тази професия, тя е много рискова. От създаването на българските ВВС през 1912 г. досега са загинали 12% от българските бойни авиатори, по-голямата част – в мирно време. Средната продължителност на живота на българския боен пилот е 52 г. В българската авиация не се ходи за пари и за слава, но това, което е нужно на тези момчета е признание от обществото„, категоричен е Недялков.