Политоложка разкости плановете на Слави Трифонов: Възможни са две хипотези

Татяна Буруджиева е доцент по политически комуикации и доктор по социология. Преподава политология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, чийто възпитаник е. Специализира политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия.

Била е депутат от БСП и шеф на кабинета на соцлидера Сергей Станишев.

Доц. Буруджиева коментира официално заявеното от Слави Трифонов намерение по време на последното му предаване по Би Ти Ви, че влиза в политиката и ще създаде партия „Няма такава държава“, цитирана от Lupa.bg.

– Доц. Буруджиева, Слави Трифонов официално обяви това, което се чакаше от години – че влиза в политиката и създава партия „Няма такава държава“. Какъв е вашият коментар по горещата тема?

–  Принципно е добре да има нови и различни политически субекти. Огромна част от избирателите не са припознали своите представители, така че има място за нови партии в ляво, и в дясно, и в центъра.

Предизвикателство пред тази нова политическа партия е, че тръгва на местни избори. Аз лично очаквах след толкова дълго канене влизането в политиката на Слави да се случи на евровота.

Защото неговият проект не е неочакван и бе въпрос на време да го обяви. На национални избори много по-отчетливо хората могат да преценят потенциала на една нова партия и какво тя може да представи. На местни избори това е изключително трудно, но ще бъде интересно да видим как ще се представи.

Две са възможните хипотези оттук нататък. Едната е партията на Слави да предложи листи в големите градове и да издигне кандидатури или пък да подкрепи силни кандидати, за да може знаково да демонстрира своята сила там, където има набрани повече избиратели и там, където не е необходимо силно и активно организационно действие.

В този случай ще се залага на популярността на дадения кандидат и на агитацията през медиите.

На всички е ясно, че партия за два месеца не може да се структурира. Следователно ще се търси доверие и интерес у избирателите през вече познати лица и вече популярни хора. Второто е да се търси много знакова победа.

Тук също има обичайни заподозрени. Знаем, че се очаква г-жа Манолова да се кандидатира за кмет на София. Също така знаем, че по повод на референдума за промяна на избирателната система те работеха заедно.

Възможно е да се търси сериозен знаков голям пробив в столицата, който да даде тласък движението или партията да играе сериозно на парламентарните избори след малко повече от година.

– Очаквате ли все пак Слави Трифонов да издигне кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София, така както през юни 2011 г. издигна кандидатурата на Меглена Кунева за президент?

– Възможна е такава хипотеза, но разбира се възможно е да имат и друг кандидат или пък да подкрепят инициативния комитет, който вероятно ще издигне Мая Манолова.

Засега официално все още не е ясен точният формат, но при всички положения според мен ще има подкрепа и сътрудничество между двамата от гледна точка на ясно заявеното и от г-жа Манолова, и от Слави Трифонов фокусиране в гражданското общество и търсене на подкрепа от гражданите. Това ги обединява.

– Смятате ли обаче, че партията „Няма такава държава“ ще издигне собствени кандидати в определени градове или пък ще играе с известни публични личности?

– Тези известни публични личностни не са много. Освен това са от по-познат спектър и повечето са обвързани по един или друг начин с различни партии, така че предполагам, че ще видим и двете хипотези. В десетина големи градове предполагам, че ще се издигнат знакови кандидати.

Защото, когато влизаш в политиката е коректно да покажеш на обществото какъв самостоятелен ресурс имаш. Но както вече споменах, чисто организационно и като структури те нямат такъв ресурс за момента и затова  ще вървят към по-голяма битка в кметските, т.е мажоритарните избори, като е възможно да се търси знаков регионален пробив.

Затова говоря за София, защото София сама по себе си е знак. Кметът на София е четвъртият по ранг в държавата. Но за да стане това трябва лидерът на партията да се кандидатира – например г-н Слави Трифонов, ако той ще е лидер на партията.

Трябва да видим и този момент, защото индикациите на г-н Трифонов от няколко години насам, че ще участва в политиката през цялото време бяха подплатени със страничната му, а не водеща роля в една политическа партия. Много е важно дали знаковата фигура, която формира общественото мнение ще предприеме подобна стъпка.

Друго предизвикателство, което предстои да видим е дали подобен вид фигури от шоубизнеса, които постигат успех в други държави, ще постигнат такъв и в България.

Тоест предстои да видим как от образа на критикаря на системата, който предпочете името на неговата партия да е критично даже към самата държава, този човек ще съумее, влизайки в политиката, да привлече доверието на хората, за да съгражда държава.

Едно е да критикуваш отстрани, друго е да може да съградиш заедно с гражданите. Това са двете предизвикателства. Пак казвам, че на местни избори обичайно не се влиза с политически проект. Защото на местни избори, както всички знаем, обичайно всички побеждават.

Всеки има с какво да се похвали и в този смисъл няма възможност да изпъкне ярко като ново, сериозно, голямо явление в политиката.

– Може ли партията на Слави Трифонов да има проблеми с регистрацията, ако наистина остави първоначално заявеното си име „Няма такава държава“?

– Нека си припомним как беше отказано да се регистрира Народно движение „Ку-Ку“. Нали помните, че имаше такъв опит. Аргументите на съда бяха много коментирани, защото имаше орнитоложки заключения, приведени като аргумент за отказ на регистрация.

(Съдът, който отказа регистрацията на движение „Ку-Ку“ се мотивира, че то съдържа междуметието “куку”, “което е звукоподражание изразяващо глас на кукувица. Заявителят счита, че кукувицата е предвестник на пролетта и от тук са целите на регистрираната партия да внесе свежест в политическия живот на страната.”

Съдът изтъква, че „посочената птица се свързва и с т.н. гнездов паразитизъм” и отбелязва, че отделен е въпросът какво е преносното значение на думата “куку”. „Очевидно, в случая не се касае за една позиция и програма на политическа партия“, мотивира се съдът в средата на 90-те, б.ред.)

Сега не знам какво ще реши съдът, но ще видим как съдът ще реагира на това ново предизвикателство. Това, с което тръгваш в политиката създава общото впечатление и отношение към теб. Когато тръгваш с крайни предизвикателства и с крайност обикновено хората очакват крайности, а политиката е поле на известен консерватизъм.

Когато човек дава своя глас обикновено разсъждава дали, ако гласува за даден кандидат или партия няма да създаде повече проблеми, отколкото да реши дадени проблеми. А особено на местни избори този консерватизъм е много силен.

– Какъв според вас ще бъде идеологическият облик на партията на Слави? Смятате ли, че политическият проект ще се позиционира в традиционния политически спектър – ляво-център-дясно?

– Те няма къде другаде да се позиционират. Дори, когато говорим за популистки партии, те са леви или десни. Популизмът също е лявоцентристки или дясноцентристки. Желанието до крайна степен да бъдеш много-много различен започва да прилича на приказката, че царят е гол. Не може до безкрайност.

В политиката има определени норми и те се наричат ценности. Няма новоизмислени ценности, тъй като няма как да се отиде отвъд идеята за доброто и злото.

В различните епохи и времена ценностите за доброто и злото имат различно съдържание, но така или иначе това е категория „добро и зло“ и между тях са разпространени нещата, така както и между черното и бялото има най-различни варианти.

Така е и с политиката. Желанието непрекъснато да бъдеш различен като казваш, че не си политик или че пък изповядваш някакви странни неща, е привидно бягане от популизма. А популизмът също стъпва на леви или десни икономически мерки.

Предвид позициите, които е изразявал г-н Трифонов, ми се струва, че той ще по-скоро ще се позиционира в дясното пространство, отколкото в лявото. Възможно е и той и неговата партия да откажат да говорят за ценности, както впрочем прави и БСП напоследък.

Но това не означава, че ще бъдат различни от тази класификация. Това е палитрата, в която може да бъдат разположени, когато се занимават с политика. Спомням си дългите дебати по повод на това какво представлява една избирателна система и какъв е нейният ефект и като приложиш една система какво получаваш.

Ние, политолози и социолози дебатирахме пет часа с хората от „Шоуто на Слави“. Тогава ми направи впечатление, че това са хора, които слушат предимно себе си и вярват на това, което те мислят. Няма много отворени съзнания там.

Политиката се прави на основата на дебат, макар че в България това не е много чест случай. Големият недостатък на българските политици е, че дори да участват в дебати те чуват само собствените си аргументи и смятат че всички, които имат различно мнение от тяхното, са лоши и нищо не може да бъде по-добро от твоето.

Хората на Слави Трифонов няма да са първите, нито пък последните в българската политика, ако не се опитат да вникнат в нито един различен от техния аргумент, така както стана по време на дебата. Ако продължават да се държат по този начин и сега, когато са политическа сила, мисля, че ще влязат в определените от този тип поведение граници на възможности и успех.

– Доколко проектът на Слави Трифонов е пряка заплаха за партии като „Воля“ и патриотите в лицето на „Атака“, ВМРО и НФСБ?

– Честно казано не мисля, че точно това са бъдещите избиратели и симпатизанти на това ново движение. Ще бъде много обречен този проект, ако се насочи към този тип избиратели. Има достатъчно много гласоподаватели извън твърдо установените ядра на партиите и няма смисъл да се правят нови политически проекти, ако ще прехвърляме избиратели от една партия в друга. Има достатъчно свободен терен за политически партии.

Големият проблем е, че не успяват да се направят сериозно увличащи, със значими каузи проекти. Много повече бих се увлякла от една кауза, която е позитивна, т.е, ако има такава държава – държава, каквато искаме да направим, отколкото от негативната кауза – да констатираме, че няма такава държава.

Това всички си го знаем, но всеки си преценява сам, особено хората, които се нагърбват да създадат един политически проект.

Искам да поздравя всеки, който се опитва да го направи, защото това не е никак лесно. Това е изключително отговорна работа и в интерес на истината в една демокрация е добре да има повече желаещи да създават проекти, стига на базата на тези проекти да се раждат конкретни политики, а не просто критики.

Защото критики може да се поднасят и във формата на шоу и даже те много по-силно и са чути в обществото. Но когато си в политиката трябва да можеш да предложиш конкретни политики. Очаквам от Слави Трифонов политическо поведение точно в този порядък – да са ясни каузите, да са ясни политиките и да са ясни решенията.

Тогава ще знаем и с вас дали неговата партия е дясна или пък се позиционира в центъра и в крайна сметка чии интереси защитава. Интересите на кои хора – защото няма имагинерни хора, няма хора изобщо.

Всеки живее с конкретните си проблеми и обикновено всяко конкретно решение, както се казва в социологията, трябва да бъде взето на базата на разполагаемия ресурс.

А ресурсите са ограничени. И най-богатите държави имат ограничения в своя ресурс. Така че задача на политиците, включително и на новите политици, е да предлагат решения, за които има достатъчно ресурс да бъдат изпълнени. А този ресурс винаги е от някакви позиции. Само в хипотетичните проекти за светлото комунистическо бъдеще можеше да се реши проблемът на всеки и завинаги.

– Родиха се шеговити коментари, че ако проектът на Слави Трифонов наистина се нарича „Няма такава държава“, то името на парламентарната група ще бъде „Няма такива депутати.“

– Тъй като се занимавам с комуникации приемам това име като шокова терапия – много лесно се запомня, много бързо хората ще разберат, че съществува такава партия. Разбира се, проектът на Слави стъпва на една популярна песен.

Това заглавие е обърнато към хората, които харесват и одобряват позициите или посланието на тази песен. Във всеки случай то не е нито политическо, нито може да предизвика рационално мислещия човек да подкрепи подобно формирование.

Но аз приемам, че това е по-скоро емоционален похват, който да грабне в началото. Не изключвам името да бъде променено в бъдеще.

Моето впечатление от хората, които се занимават с шоубизнес е, че правейки успешни проекти, тук не говоря само за „Шоуто на Слави“, те правят проекти, насочени към привличане интереса и вниманието на хората и създаването на една матрица на шаблона да се подражава на фен културата.

Тези хора са убедени, че достатъчно добре разбират как да мотивират последователи. Но огромна е грешката да си мислиш, че избирателят, независимо дали е в България или някъде другаде, непременно действа на принципа на фенклуба.

Когато избираш и когато си избирател крайната мотивация, аргументите ти и нагласите ти да гласуваш се формират на друг принцип. Не на принципа имаме една звезда и я следваме.

Разбира се, може да се получи и този ефект, но това не е демократичният ефект, защото всеки тиранин е малко или много една звезда, която хората малко или много следват и обичат в началото. Това е още от времето на древногръцките тирании – появява се един любимец на народа, който взима от богатите и раздава на бедните и преразпределя едно имущество като Робин Худ.

В политиката и в устойчивото пребиваване в политиката харизматичните политически лидери от ранга на Чърчил и Де Гол функционират по друг начин в психологията на човека. Ще видим до каква степен българинът е подвластен на поведението на един фен и меломан, който ходи на концерти и обича музиката.

Ще видим дали една песен е в състояние да предизвика масовото вълнение на промяна в партийната система. Между другото ГЕРБ до някаква степен също тръгнаха от местните избори. Те не участваха като партия, тъй като все още не бяха формирани като партия и не бяха  регистрирани като политическа партия. Имаше просто кандидат за кмет в лицето на Бойко Борисов, който спечели.

Тогава това беше едно предизвикателство пред партийната система в България – дали партиите могат да устоят на този натиск на различното и не толкова системното и ще може ли да устои самата партийна система като такава или ще бъде разрушена.

Видяхме, че независимо от начина, по който се формира ГЕРБ, тя по-скоро е в рамките на една демократична система, отколкото да поражда тирания и единовластие, въпреки че тогава силата и победата дойде от желанието на хората за силна ръка и за ясна фигура, която да наложи много ясни политики и поведения. Сега българинът иска справедливост.

Дали проектът на Слави ще се припознае като ново движение, носещо справедливост или просто ще бъде на принципа на „жълтите жилетки“ във Франция – да се излее гнева и да разрушим в прекия смисъл на думата тази система, не мога да прогнозирам отсега. Ще видим дали системата ще устои или ще бъде разрушена и демонтирана.

Изборите се очертават да са много интересни и ще стават все по-интересни, което е важно, за да имат хората повече възможности за избор. Добре е хората да правят по-информиран и рационален избор. Но ще видим дали този избор ще бъде в рамките на емоциите или на рационалната информация.