Автобус с пътници се обърна на магистрала „Тракия“ преди Ихтиман вчера. По последни данни има 6 загинали и 22 ранени. Инцидентът става следствие на страничен удар от лек автомобил, чийто водач загубил управление над машината си. Това са фактите за трагичния инцидент.
Всичко останало, което ще чуете и ще прочете в продължение на днешния и следващите дни, са различни интерпретации на фактите. В България е много трудно дори професионални журналисти да направят разликата между факти и интерпретации, когато отразяват събитие. Особено ако събитието е инцидент, авария, драма.
Тук фактите не са достатъчни, трябва да има шокиращи подробности, които да разтърсят зрителя/читателя/слушателя, да разтърсят света му, но най-вече да го ангажират да следи съответния канал на информация. Под прикритието „Действаме в служба на обществото, обществото трябва да знае“, много от медиите у нас превишават правата си.
Борбата за рейтинг, за публика е огромна.
Днес сравнително грамотния и „печен“ в тези дела репортер на Нова телевизия – Николай Василковски – показа отвратителна липса на професионализъм. По време на пряк ефир, включване в извънредни новини, той наруши периметъра на инцидента, ограден от органите на реда, и се впусна към потенциални пострадали пътници, искайки коментар от тях.
Пътниците, видимо шокирани и крайно стресирани, не пожелаха да дадат коментар. Това обаче не спря Николай Василковски, който го удари на молба с думите: „Знам, че е тежък момент, на живо сме по Нова телевизия, на живо сме, моля ви се разкажете“.
Пострадалите яростно отказаха да говорят, след което отговорно лице помоли Василковски да напусне периметъра, а той и на него повтори заветните думи: „На живо сме, на живо сме“.
Преди година-две опитни журналисти, които също през годините са бъркали, но са се поправяли, като например Миролюба Бенатова, Николай Дойчинов и други, написаха наръчника: „Практически наръчник. Журналистика на ръба. Как да отразяваме истории на хора, пострадали при инциденти“. Наръчникът се появи по молба на Асоциацията на европейските журналисти.
Ето някои ключови извадки от него, които явно медиите не познават или не спазват, ако познават:
Журналистическото отразяване на трагични събития носи със себе си тежка отговорност, защото има пряко влияние върху съдбите на пострадалите и техните близки, обществените реакции и възприятия, а в някои случаи дори върху мерките, предприемани от властите. Предаването на некоректна или сензационна информация може да доведе до необратими последствия. Стресът от съпреживяването на силно травматични ситуации и възможните ефекти върху психиката на самите журналисти също е ключов момент, който в никакъв случай не трябва да бъде пренебрегван.
След което наръчникът обяснява най-кратко какво е травматичен стрес и защо разбирането му е от изключителна важност за репортерите:
Разбирането на понятието травматичен стрес е от ключова важност за репортерите, защото пострадалите от трагични инциденти и техните близки често са в такова психологическо състояние или все още се борят с ефектите от него. Неосъзнаването на този проблем и липсата на емпатия и разбиране към потърпевшите от страна на журналистите може да има тежък и дългосрочен ефект върху живота и здравето на пострадалите – дори и причинен неволно.
И още:
Съществуват различни дефиниции на понятията стрес и травматичен стрес, но в най-общ план това е състояние на тежко психологическо (възможно е да има и физически измерения) напрежение, предизвикано от събитие, което разтърсва, шокира и ужасява индивида, поставя безопасността на него или негов близък в опасност. Очевидците на тежки инциденти, както и хора, съпреживяващи трагедии заедно със свои близки, също са изложени на посттравматичен стрес.
Съобразиха ли се медиите дотук с това? Съобрази ли се самият Василковски с това? Вие преценете.
По-нататък в наръчника са дадени съвети как да се прави интервю с тези свидетели/участници в инцидент:
Не предпоставяйте сами дали някой би искал или не да говори с Вас. Хората преживяват травмата по различен начин. Попитайте дискретно потърпевшия, който може да е изгубил близък или да е станал свидетел на ужасна трагедия, дали би искал/а да разговаря с Вас, обяснете защо историята му/ѝ е важна и уважете решението, каквото и да е то.
Съобрази ли се с това репортерът на Нова?
Недейте да подлагате търсения от Вас събеседник на натиск, колкото и да Ви е важна историята. На първо място сме хора и после журналисти – никой не е имунизиран от това да преживее нещастие.
Подложи ли на натиск Василковски пострадалите с преследването от негова страна, цитирам: : „Знам, че е тежък момент, на живо сме по Нова телевизия, на живо сме, моля ви се разкажете“.
В случай на отказ учтиво оставете контактите си на човека, с когото искате да разговаряте, или на негов близък. Кажете, че сте насреща, ако някога той или тя се почувства готов/а. Има вероятност човекът да размисли и да Ви потърси по собствена инициатива.
Василковски получи отказ многократно и яростно, но колко време му отне да реагира и да се махне къде сам, къде придружен от друго лице…
В случай, че се намирате на място, например пред дома на хора, преживели трагедия, и не сте предупредили за идването си, не влизайте директно с камерата. Позвънете и поговорете със семейството, предупредете, че искате да снимате, и влезте, ако Ви допуснат.
Е тук никой никого не пита и екипът на Нова се навря в лицата на пострадалите, като ги показа без тяхно съгласие директно в ефир, и ги притисна крайно брутално да говорят без никаква подготовка.
По подобен начин реагираха и от БТВ и принудиха хората да ги изблъскат от мястото на събития.
Какво значение ще имат после извинения или други варианти на смекчаване на вече случилото се?
