„…Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо”
Грозни картини, нали?
Цитатът е част от разказа на журналиста Дженюариъс Макгахан, който е един от първите чужденци, описали зверствата в България след Априлското въстание. Журналистът разкрива картини на много от турските издевателства след посещенията си в Перущица, Батак, Панагюрище, Клисура и Пловдив. Гледките, които рисува изобилстват от ужас, кръв и смърт. Събитията, чийто свидетел е Макгахан са описани и от десетки други чужденци. И всички единодушно разказват за хиляди погубени и почернени фамилии. Българинът е унищожаван в продължение на векове.
Това са фактите.
През няколко месеца обществото ни бива разтърсено от нови и нови скандали, свързани с най-нагли опити за подмяна на историята ни. Преди две години грубата намеса лъсна благодарение на будни родители, които алармираха медиите за подмяната в учебници за 3 клас. Сред виновниците за абсурдните промени се оказаха все познати имена. Учени, които години наред са изменяли историята ни леко и незабележимо чрез най-малките. Промивка на мозъци или заличаване на исторически факти, всеки сам може да си избере. Историята е чуден похват, с който можем лесно да изменим нечие объркано самосъзнание. А какъв по-удобен момент от този, в който един разединен народ се лута между физическото оцеляване и морала.
Към днешна дата опитите за подмяна на хилядолетната българска история продължават с пълна сила. И докато преди година те са ставали през най-малките и уязвими, невръстни дечица, то днес вмешателството си позволява и да манипулира и възрастните чрез видни представители на научните среди, които уж прославят България и извън граница.
Кой иска да претопи нацията ни днес? Отново е професор и отново е българин. А някога даскалът, попът и кметът са били стожерите на българското самосъзнание. Представител на България в Германия, това е проф. Николай Маринов. Окичен с високата титла, той преподава политически науки. От позицията на преподавател и лидер на мнение, проф. Маринов разгневи българите с изказванията си, че народът ни е цъфтял във вековете на робство. Сред безумните твърдения на професора има такива, че кръвният данък е бил разкош в сравнение със западните данъци. Че дори робство не е имало, а българите са били щастливци, че съществуват под крилото на Османската империя.
Тези и още много други безумни и абсурдни твърдения, професорът бълва малко преди Коледа. И въпреки че лично се увери в несъгласието на българите, той не престана с опитите да изкривява историята. След настъпването на 2016 г. той поднови лъжливите си беседи. Но е безпредметно да се влиза в разискване на хилядолетната българска история. Тя вече е неоспорим факт, въпреки опитите му да докаже противното.
А ако те не са платени, то значи той се изживява като онзи периферен слой интелектуалци, за които историческата истина и патриотизъм не са от кой знае какво значение. Но упорството му говори, че крайната цел на всичките му усилия е едно трайно и крайно обезличаване на българската идентичност, чрез посланията на “толерантността” и “цивилизованите общества”, към които той лично се причислява сам.
Наглото му поведение и арогантните коментари станаха причина за създаване на подписка, против подмяната на българската история. Тя не претендира за величие или отдавна забравена слава, но и не трябва да забравяме историята. Българският народ е като всички народи – нито по-добър, нито по-лош. Но години наред е мачкан и дори не става дума за вековете робство, а за всичките след него. Подтиснат от столетия иго, днес българинът е като мека, моделираща маса в ръцете на най-страшните тирани.
Тирани, които са родени и закърмени с истинската ни история. Но алчни за пари, решили да я продадат. И от високите позиции, които заемат, моделират младата маса. Изграждат по изкривените си и платени представи всеки, който доброволно реши, че иска да се докосне до знанията им, маскирани зад университетски преподаватели.
Миналото ражда настоящето, а настоящето е основата за нашето бъдеще. Да не позволяваме други да градят бъдещето ни върху лъжи.
Петицията против подмяната – НЕ на подмяната на българската история
Източник: dunavmost