Секунди след края на 43-то Народно събрание излезе и справка за свършеното през последните две години от него, пише „Фокус“.
Избори за 43-ото Народно събрание
Изборите за 43-ото Народно събрание се проведоха на 5 октомври 2014 година. В тях участваха 25 партии и коалиции и 3 независими кандидати. 8 политически сили преминаха прага от 4% за влизане в парламента. Те получиха гласовете на 3 067 482 избиратели. Първото заседание на 43-тото Народно събрание бе свикано на 27 октомври 2014 година. Най-голяма бе парламентарната група на ПП ГЕРБ с 84 народни представители. Втора по численост бе парламентарната група на „БСП лява България“ с 38 народни представители. ПГ на ДПС бе с 30 народни представители, ПГ на РБ с 22-ма, ПГ на ПФ с 17, ПГ на „БДЦ-Народен съюз“ с 14, на АБВ с 11 и на АТАКА също с 11. 13 народни представители бяха независими и не членуваха в парламентарни групи.
Ръководство
Изпълняваща длъжността председател на Народното събрание бе Цецка Цачева, а нейни заместник-председатели Алиосман Имамов, Димитър Главчев, Иван Иванов, Кирил Цочев, Красимир Каракачанов, Явор Нотев, Янаки Стоилов и Явор Хайтов.
Работа на парламента в цифри, часове и минути
По време на своя мандат 43-тото НС е приело общо 296 закона, 313 решения и 3 декларации. Проведени са 260 пленарни заседания, 18 от които са били извънредни. Постъпилите законопроекти са 837, от тях внесени от народни представители са 491. В 43-тото НС са внесени 315 проекти за решения и 28 проекти за обръщения и декларации.
За осъществяване на контролната функция на Народното събрание депутатите са използвали 278 часа и 43 минути. Редовният парламентарен контрол е бил общо 240 часа и 43 минути, а блиц-контролът 38 часа. Парламентарният контрол е провеждан в 71 пленарни заседания и в 2 извънредни заседание, а в рамките на 19 заседания е имало блиц-контрол. През 2015 и 2016 година в НС са постъпили 3675 въпроса и 219 питания. Членовете на кабинета са отговорили на 3000 въпроса и 144 питания.
През цялото време на работа на 43-тото НС на най-много въпроси и питания на народни представители е отговорил министърът на финансите в оставка Владислав Горанов – 293. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи в оставка Румяна Бъчварова е отговорила на 259, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – 219, заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката в оставка Меглена Кунева – 157, министърът на земеделието и храните в оставка Десислава Танева – 149, министърът на здравеопазването в оставка Петър Москов – 95.
Народните представители, които са отправили най-много въпроси и питания към членовете на Министерския съвет, са Петър Славов – 376, Мартин Димитров – 270, Методи Андреев 147, Настимир Ананиев – 145, Валентин Павлов – 142, Светослав Белемезов – 152, Вили Лилков- 111. Най-много въпроси и питания са били внесени от народни представители от ПГ „Реформаторски блок” – 477 въпроса и 9 питания. От ПГ „БСП лява България” – 272 въпроса и 12 питания. От ПГ на ПП ГЕРБ са отправени 112 въпроса и 3 питания, от ПГ „АБВ” – 112 въпроса и 3 питания, от ПГ на ДПС – 43 въпроса и 3 питания, от ПГ „Патриотичен фронт” – 49 въпроса и 19 питания, от ПГ на „Български демократичен център- Народен съюз” – 42 въпроса и 2 питания и от ПГ на партия АТАКА – 36 въпроса. Депутатите, нечленуващи в парламентарни групи, са задали 41 въпроса и 1 питане.
През 2016 година по време на блиц-контрола са зададени общо 30 въпроса към вицепремиерите. Народните представители са поставяли въпроси, свързани с обсъжданите мерки за справяне с бежанците, политиката на правителството по отношение на охраната на държавната граница, съдебната реформа, реформата в Министерството на вътрешните работи, перспективите за осъществяване на проект хъб „Балкан”, политиката на правителството за справяне с бедността, високият процент на неграмотност на учениците в България и др.
По време на блиц контрола през 2015 година са зададени общо 43 въпроса към министър-председателя Бойко Борисов и вицепремиерите. Народните представители са поставяли въпроси, свързани с ефектите от усвояването на европейските фондове, Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, развитието и подготовката за българското председателство на Европейския съюз, политиката за справяне с бедността, ангажиментите на Република България за приемане на бежанци, кандидатурата за председател на ООН, намаляването на цената на горивата, бюджета на Република България за 2016 г., модернизацията на Българската армия и др.
Законодателна дейност
През 2015 година окончателно бяха приети промени в Закон за предучилищното и училищното образование, Закон за Държавна агенция „Разузнаване”, Закон за военното разузнаване, Закон за счетоводството, Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и законите за държавния бюджет и за бюджетите на НЗОК и ДОО за 2016 г.
През 2016 година изцяло бяха приети Закон за противодействие на тероризма, Закон за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закон за независимия финансов одит, Закон за автомобилните превози, както и законите за държавния бюджет и за бюджетите на НЗОК и ДОО за 2017 г.
В началото на 2017 година и в последните седмици от своята работа 43-тото НС прие промени в Закона за движение по пътищата, Кодекса за застраховането, Закона за акциза и за данъчните складове, Гражданския процесуален кодекс. Парламентът одобри продължаването на Националната програма за енергийна ефективност и увеличаването на финансовия й ресурс на 2 млрд. лева.