Ванга не е починала от рак, а е била убита. Това твърди сензационно племенницата на пророчицата Красимира Стоянова в интервю за руския седмичник „Живот“, пише в новия си брой вестник „Ретро“.
На 10 август т .г. се навършват 20 години от смъртта на пророчицата. По този повод в Русия за пореден път се развихри истерия около името й. Красимира Стоянова казала пред руските журналисти, че близките на пророчицата продължават да се съмняват, че смъртта на Ванга е предизвикана, а не е настъпила естествено. Според роднините рупската Касандра е била умъртвена с отрова, която й е давана в продължение на няколко седмици.
Въпреки че била сляпа, Вангелия Пандева-Гущерова имала добро здраве.
„Тя беше физически здрава жена. До дълбока старост ходеше изправена, а издръжливостта й бе поразителна – ежедневно тя приемаше толкова хора, колкото нито един доктор не можеше. Тя никога не отрече официалната медицина. Винаги изпращаше пациенти при лекари, като диагнозите й бяха много точни. Изведнъж тази здрава и права жена, която до последно приемаше хора, рухна. Стопи се за по-малко от месец. За нас остава усещането, че краят й е бил предизвикан“, казва проф. Петър Делийски, който е бил нещо като личен лекар на Ванга повече от 40 години.
Роднините настоявали за аутопсия, която обаче била отхвърлена.
Ванга знаела, че има рак на гърдата. Първите симптоми на коварната болест се появяват през 1994 г., скоро след скандала със строежа на храма в Рупите, когато Българската православна църква го обявява за неканоничен.
Пророчицата отказва да отиде в болница. Лекарите я посещават в дома й. Опитват се да й забранят да приема хора, но тя продължава да го прави до самата си смърт. Влошаването на състоянието й обаче се случва буквално за дни. На 3 август 1996 г. Ванга е откарана спешно в Правителствена болница. Никой не предупреждава роднините й.
„Ванга бе настанена в болницата против волята на роднините й. С майка ми пристигнахме в Рупите и един съсед ни каза, че са откарали леля. Започнах да я търся, звънях по всички болници. И разбрах, че е в Правителствена болница в София. Веднага се вдигнах и пристигнах там. Успях да се срещна с главния лекар – проф. Герасимов. Той ми каза, че състоянието на Ванга е тежко, че много лошо е понесла пътуването. Помолихме за свиждане с леля. Когато я видях, се разтреперих цялата. Тя изобщо не приличаше на предишната силна и властна жена. Изглеждаше дребна и съсухрена, около леглото й бе струпана реанимационна апаратура. Майка ми, която е родна сестра на Ванга, се разрида. Пред нас стоеше една развалина“, разказва племенницата Красимира Стоянова.
„Леля ни позна. Помоли ме да й дам ръката си. Подадох й дланта си. Ванга тихичко ми стисна пръстите и прошепна: „Прости“. С майка ми бяхме смазани от мъка. Не очаквахме, че състоянието на леля е толкова тежко. Не е трябвало да преместват толкова възрастен човек. Ако я бяха оставили на спокойствие, тя щеше да живее по-дълго. Ракът на гърдата й беше от години, леля ми беше свикнала с болестта. Нямаше метастази във важните органи и раковото образувание се бе капсулирало“, спомня си Красимира Стоянова.
Призори на 4 август 1996 г. в състоянието на Ванга настъпва леко подобрение. Тя моли да я откарат вкъщи, в Рупите. Но това не се случва. От лекарствата ясновидката е в постоянен полусън. След смъртта й ще напишат, че е изпаднала в кома. Но Ванга е в съзнание. До леглото й дежурят сътрудниците от нейната фондация. Те записват всяка нейна дума.
През деня на 6 август по молба на Ванга в стаята й поставят живи цветя в саксии, както тя обичала. Ароматът на цветята й напомнял за градинката й в Рупите. Но свещеник за последно причастие на Ванга не е поканен. „Не успяхме да повикаме свещеник в болницата, защото членовете на фондацията на Ванга, които дежуреха около постелята й, не разрешиха“, споделя Красимира Стоянова.
От Атина е повикана другата племенница на Ванга – Анна, която работи като лекар в гръцката столица. Анна пристига на 7 август и от този момент не напуска стаята на леля си в болницата. Ванга се чувства все по-зле. Тя се прощава с близките си, завещавайки им да живеят в мир. Най-силно от всичко искала хората да не причиняват зло на ближния си.
На 8 август поискала близките й да се доближат до леглото й.
„Леля помоли да я погребат около къщичката й в Рупите. Каза в какво да я облекат, дрехите си ги беше приготвила отдавна. Искаше ковчега й да носят шестима мъже, които се казват Димитър. Така се казваше съпругът й. И да я опее църковен хор. В гласа й не се долавяше страх от смъртта. Беше щастлива, че сме до нея. През цялото време държеше ръката на сестра си. И ни завеща да се обичаме един друг“, спомня си Красимира Стоянова.
Ванга моли да я измият и напарфюмират. Казва, че вижда край себе си мъртъвци – баща си, майка си, мъжа си, други починали роднини. А редом с тях имало ангели. Ванга умира на 11 август 1996 г., в 10 часа и 10 минути./ПИК