Президентският мандат на Росен Плевнелиев е към своя край, но той няма намерение да се раздели с поста, без да осигури „последно десет“ на най-верните си дружки. В края на миналата седмица държавният глава тихомълком набута финансовия си секретар Елица Николова за член на Управителния съвет на БНБ на мястото на проф. Стати Статев, чийто 6-годишен мандат изтече.
Едва 41-годишната дама ще се уреди с благата служба от средата на юни. Така тя ще се присъедини към списъка на известните като „държавни милионери“ шефове в БНБ, които са известни с това, че и по време на най-тежката финансова криза лапат заплати, по-големи от тези на директорите в най-проспериращите частни трезори. Покрай скандала с фалита на КТБ стана ясно, че тогавашният управител на БНБ Иван Искров и 6-имата му колеги от УС са се подписвали под месечни възнаграждения между 12 и 18 хиляди лева. Годишните бонуси пък стигат до 300 бона, което означава, че Плевнелиев е осигурил на вярната си Елица доход от порядъка на половин милион за всяка от следващите 6 години.
Прессъобщението от президентството бе съвсем лаконично, но за Елица е добре известно в икономическите среди, че вече от доста години е нещо като личен счетоводител на Плевнелиев. Още като министър на регионалното развитие и благоустройството Росен прибира тогава 33-годишната Елица Николова първо като съветник по финансови въпроси, а след това като зам. главен директор на дирекция „Програмиране на регионалното развитие“. След това дамата се изявява като началник на политическия кабинет на министъра от 2011-а, а от следващата година е секретар на президента по икономика, развитие на регионите и инфраструктурата.
Интересно е обаче откъде идва счетоводителката в УНСС, преди да попадне в лоното на Плевнелиев. В трите години, преди да започне държавната работа, Николова е контролер в „Алфа финанс холдинг“ на старата дружка и бизнес партньор на Росен – олигарха Иво Прокопиев.
Всъщност обаче Плевнелиев и Елица са заедно в добро и лошо още по-отдавна – от далечната 1999-а, когато още младото момиче работи във фирмата на президента „Линднер“. „Знаем ги ние добре квалификациите на Еличка. Тя не излизаше от офиса на „Линднер“, колеше и бесеше, макар да беше обикновена секретарка. Имаше обаче и друга задача – беше най-довереното „ухо“ на Росен сред служителите. Не можеше с вежда да мръднеш, без да му каже след 30 секунди“, разказва бивш работник в германското предприятие.
източник: Vsekiden.com