Някои искрено вярват, че Плевнелиев е бил успешен президент, модерен политик. Смятат го дори за най-добрия президент от началото на прехода. Защо обаче успешният, модерният, най-добрият изпада от политиката? Успешен политик на тази възраст не се оттегля.
Това е подобно на ефекта Костов – и за него казват, че е най-големият, а той изпадна от политиката в златна възраст за един политик. През 2013 г. Костов спечели 2,9% на изборите и логично се оттегли.
Колко щеше да спечели Плевнелиев, ако се беше кандидатирал пак? Той постъпи умно и не го направи. Някои му приписват като достойнство, че не се кандидатирал за втори мандат, други съжаляват, че се отказа. Оттегляните му не е достойнство, нито е успех. То само прикрива ниската степен на доверие към него, изолацията му сред привърженици само в тесни групи от обществото.
Самата партия ГЕРБ и локомотивът й Борисов, които „назначиха” Плевнелиев, се отказаха от него. Оттеглянето му по лични причини само прикри факта, че не искаха да залагат на него.
И тъй като подкрепа за Плевнелиев не беше изразена достатъчно широко, той реши да се подкрепи сам за довиждане.
Само за седмица преди да му изтече мандатът, президентът в серия интервюта и изявления надмина по самохвалство своя патрон Борисов.
„Мисля, че се справих достойно”, „Чувствах се като точният човек на точното място”, заяви той. И изреди куп „предизвикателства”, с които се справил, макар на моменти да е бил оставен сам. Похвали се какъв голям брой държавни глави са посетили България, похвали се как икономиката се подобрява, повтори мантрите на Борисов за строителство на магистрали, метро и пречиствателни станции, дори ниските лихви по кредитите си ги закачи на ревера като успех на развитието, към което има принос.
„Обама и Меркел са имали мобилния ми телефон, звънели са ми за всичко. Търсели са моето мнение. Аз бях човекът, който можеше на български, на руски – с Лавров широко си говорихме, на перфектен немски и английски да дава решения. И бях оценен. Получих огромно международно признание” – това обясни Плевнелиев в интервю за в. „24 часа”.
Думите му може би изненадват с висока доза самохвалство и парвенющина на човек, който е се е докоснал до върховете и е повярвал в някаква своя историческа значимост. Но също така очертават някакво дълбокото разминаване в оценките. За повечето хора Плевнелиев е неубедителен и слаб президент. Той не беше президент на всички българи. Неговите привърженици приличат на секта, както наричаха привържениците на Костов. Те се припокриват. Те са озлобени, че мнозинството българи не харесват Плевнелиев. И затова се държат високомерно към останалите „цървули”, които не могат да оценят модерния и възвисен Плевнелиев.
Разминаването в оценките се видя дори в изявлението на неговата вицепрезидентка Маргарита Попова на прощалната пресконференция. Тя буквално репликира Плевнелиев, обвини го, че на неговата слабост се дължи моделът „Кой”. Попова акцентира и върху разделението на обществото и институциите, намеквайки, че Плевнелиев всява разкол и противопоставя. На което той се обясняваше в отговор. И всяваше страхове и интриги до последно – заплаши, че ще отнемат европейското председателство на България и може да не признаят резултатите от изборите.
Седмица преди това Плевнелиев даде да се разбере, че двамата с Попова не са се срещали повече от година. Въобще, очерта се ситуация в президентството, която се разминава с един успешен мандат.
Много от симпатизантите на Плевнелиев виждат в него независим политик, който се е еманципирал от патрона си Борисов. Това е илюзия. Те изпитват потребност от такъв еманципиран политик и той им се привижда, припознават го като такъв. Последователно от начало докрай Плевнелиев обслужваше ГЕРБ, включително по най-непочтен начин. Всеки може да си спомни например как наложи вето на поправката на бюджета през 2013 г., защото 1 млрд. външен заем, който искаше да вземе премиерът Орешарски, не било достатъчно ясно как ще бъде похарчен. По-късно правителството на Борисов прокара в парламента последователно първо 4 млрд., после още 16 милиарда външен заем, който беше със съвсем неясно предназначение, като опция за в бъдеще.
През лятото на 2013 г. Плевнелиев подкрепяше протестите и лукаво оказваше натиск да падне правителството. Няма момент през целия му мандат, в който да не е обслужвал Борисов и ГЕРБ.
За еманципиране може би се възприемат соловите му акции по външнополитически теми, с непрекъснато натякване за евроатлантически избор, противопоставяне на Русия и размахване на заплаха от нея. В тази посока Плевнелиев прекали. Борисов се опита да балансира на радикалните му изказвания срещу Русия и това може би създаде фалшивия образ за независимия Плевнелиев.
Да говориш постоянно за европейски избор, след като България вече 10 години е член на ЕС, е някакъв вид мантра, с която политици като Плевнелиев доказват своята значимост и демонстрират провинциални комплекси. Всъщност той беше пионка, пуделът на Борисов. Още от самото начало – по-малко от месец преди Борисов да го кандидатира за президент, Плевнелиев обясняваше пред БиТиВи, че няма да става президент, че е мениджър, министър, който има да върши работа и т. н.
И през цялото време звучеше фалшиво, като слаб актьор. На моменти постигаше комедиен ефект. И не със смешните си гафове и изказвания, че е „щастлифт” (такава езикова грешка може да се причисли към т. нар. „хиперурбанизъм” и издава именно провинциални комплекси). Трагикомична беше съчинената реалност на един бивш активист на БКП и комсомолски секретар, познал европейските ценности и станал пръв евроатлантик. Който наивно обясняваше как на 10 ноември вечерта, след свалянето на Живков, отишъл на протестния митинг пред парламента. На митинг, какъвто не е имало. Роден от въображението му. Оказа се, дори видно от фотографии, че плакатите, които той цитира да е размахвал, са на казионния митинг в подкрепа на 10 ноември, организиран от БКП. Там е бил Плевнелиев, с професионално изписаните плакати от комсомола.
Този фалшив човек, който вярва сам в съчинения си образ, наричат успешен президент.