Ставам аз, отварям си Фейсбука и отвсякъде ме заливат постове за вчерашната победа на Кубрат Пулев.
Честито, Кобра, браво!
Но знаеш ли, Кобра, този път победата трябва да е само твоя – лична и на екипа ти. Тя не е за целия български народ, защото той е лицемерен и не я заслужава.
Помниш ли, Кубрат, мача ти срещу Кличко преди година и половина?
Би се изключително достойно, положи много усилия, всички така искаха да победиш, а накрая, когато загуби, народът български в голямата си част се отрече от теб.
Слабак си бил, как можело, много си говорел, но си се издънил…
Помниш, Кобра, сигурна съм.
А вчера на същия този народ ти каза, че го обичаш.
И той, народът, както те мразеше за загубата, сега пак те обича.
Забравиха хората сякаш как те псуваха и обиждаха само преди година и половина.
Как викаха за Кличко, когато българското момче, в твое лице, беше на ринга и се биеше за България.
Грозна картинка сме, да знаеш.
Обичаме победителите, а победените ги тъпчем, докато не съжалят за загубата си. После, ако успеят да се изправят и отново жънат победи, пак обичаме и отново, и отново, всичко се повторя в един шизофреничен кръговрат.
Преди година и половина, след мача с Кличко, написах една статия в твоя подкрепа(http://www.lentata.com/page_6139.html), нарекох те герой, защото представи страната ни достойно, а отдолу имаше десетки коментари, в които те оплюваха как за нищо не ставаш.
Това е лицето на родните лицемери.
И друго – Кобра, аз помня едно твое интервю, в което ти сподели колко милиона са ти предлагали, за да се биеш за друга страна…
И все пак отказа и остана загърнат в българското знаме.
Но българите искат то да се развява само при победа и само тогава могат да обичат.
Иначе мразят. Повечето поне.
И това е гнусно, гадно и лицемерно, но и достатъчно показателно за нрава ни – двуличен, завистлив.
Именно това ни пречи, колкото и чудесни, умни и талантливи да сме, да успеем.
А ти, Кобра, ти явно си повлиян от западното мислене и бързо забрави за народа, който до вчера те хулеше и мразеше, задето не победи Кличко.
И пак го обичаш. И той те обича.
Но… ако имаш друга загуба, как мислиш, ще се отрече ли българинът пак от теб?
И наистина ми се иска да те попитам – не съжаляваш ли за добрите оферти, които отказа в името на този неблагодарен народ?
Не знам за теб, но аз си мисля, че не заслужаваме спортисти и българи като теб.