За чужбина купуват най-много икони и подкови, вплетени в бяло-червени конци
Пижо и Пенда станаха американци. И то заради многото пловдивчани, намерили пристан в страната на неограничените възможности. Техни роднини от града на тепетата още от началото на февруари са започнали да се запасяват с мартенички, които да изпратят по пощата за своите близки зад океана. Сметнали са точно нужното време за транспорт, така че мартеничките да са при техните роднини точно на 1 март. За това разказаха пред екип на „Монитор”/”Телеграф” продавачи на мартенички от главната пешеходна улица на Пловдив. Едни от тях са майка и син, които от години ръчно изработват традиционните Пижо и Пенда, като влагат в майсторенето им изключително много сръчност и любов.
„Отрано започнаха да купуват мартенички, като обясняват, че ги взимат предимно за САЩ, Германия и Англия. Там живеят децата и внуците им, а възрастните хора не искат наследниците им да забравят българските си корени и обичаи”, казва един от продавачите на Главната Живко Спасов. Мартеничките на неговата сергия ги майстори майка му Мария, която признава, че започва да измисля нови модели и да ги изработва още от септември.
„Три – четири месеца ми трябват, за да успея да направя цялото това многообразие. От есента като почна и до началото на февруари съм готова. Работя сама и с удоволствие”, признава Мария, която по професия е счетоводителка. Но никога не се е занимавала със счетоводство, тъй като правенето на красиви мартенички не само й е хоби, но я и успокоява, когато има някакви проблеми.
„Вече 23 години сме на пазара с мартенички и се стремя моите модели да са уникални. Искам да се различават от китайските, които завзеха пазара с ниски цени и още по-ниско качество. Има дни, в които мисля нов модел и не успявам да го доизмисля до край. Понякога ми трябват 2-3 дни, за да отлежи, да успея и за да стане нещо красиво”, не крие пловдивчанката.
И действително, нейните мартенички са изящни и стилни. Пижо и Пенда, изплетени на една кука, струват 1,50 лева, а така предпочитаните от дядовците и бабите за внуците им зад граница гривни са на цена едва 1,20 лева. „Всяка мартеничка си има свой живот и е уникална. Всичко е ръчна изработка и въпреки че си приличат, една с една няма, които да са напълно еднакви”, обясняват Живко и майка му.
Те разкриват и последната мода при мартеничките – търсели се големите, за да ги слагат на вратите или по стените. Така например дървената подкова с вградено звънче и икона, с жива вълна в червен и бял цвят, вече била много популярна. Продавала се за 5 лева, а на двойно по-ниска цена имало и друго украшение за стена – три дървени четирилистни детелини с червено-бели цветчета във вид на връв.
Въпреки този уклон, все още най-търсени оставали традиционните Пижо и Пенда в различни размери. „Традиционно купуват Пижо и Пенда, а за внуците в чужбина изпращат предимно ръчно плетени червено-бели гривнички в различни модели”, казва Живко./Монитор