Петричкият войвода Петър Баков, един от най-близките и все още живи човеци на Вангелия Пандева-Ванга, е отказал солидни суми от руснаците от „Комсомольская правда”, за да изкара пророчицата шарлатанка и измамница.
Това признава самият той пред репортер на „ШОУ”.
Само преди няколко дни руската многотиражка оплю светицата в чест на 105-ата годишнина от рождението й така, както и най-големите й родни душмани не бяха я плюли. На Петър Баков му се наложи да влиза по неволя в непознатата за него роля на адвокат на пророчицата.
– Чу ли, чете ли, разбра ли, войводо?
– Що да съм чул и разбрал, бре?
– Ванга била шарлатанка.
– Що! Кой го казва това?
– Руският вестник „Комсомольская правда” и други покрай него…
– А-а-а, леле, леле… Тия ли, бе? Пак ли тия? Ей, не се отказаха от мерако си да плюят светицата. Още преди 2 години идваха тук при мене тия мръсници от тая „Комсомольская правда”. И знаеш ли защо идваха? Обещаваха ми куп пари да си приказвам, що си искам, ама да изкарам Ванга шарлатанка.
– Колко пари ти предложиха?
– Не знам колко, но с бая нули отзад. Айде, бе! Аз ке печеля от гробо и паметта на светицата! Тия са ненормални, бе, изроди пълни! Ама вие, журналистите, сте правени като на калъп, бе, с тия от „Комсомольская правда”. Ванга затова ми е казвала, видиш ли журналист… Айде да не ти казвам що ми е казвала.
– Ама ти ми каза по-страшно нещо последния път – ще ми резнеш топките с някоя от сабите си, ако изкривя това-онова за Ванга и за тебе….
– Не, бе, глупости, не бой се, нищо нема да ти резна, ама на тая там, как беше, Светослава Стаева ли, Тадаръкова ли, Рудолф ли беше, как се казва сега, а? Аз не знам, кажи ми ти.
– Рудолф си е за последно, май?
– Лелеейй. Чекай да ти кажа за тая, за това к..ве. Идва един ден накипрена, начекорчена, с цел екип. Ке пита, ке снима. Имаше се за голема работа… Нали беше навремето в Германия, като падна Берлинската стена, и си мисли, че може да идва и да снима светицата кога на нея й скимне.
И Ванга като я емна: „Я марш оттука, ма!
Заради тебе мъжо ти избега навънка
от срам! (Вероятно пророчицата е имала предвид първия й мъж Боби Стаев, който след развода им се запилява в Германия – б. а.) Марш оттука, мръсницо такава. Ти ли ке питаш дали съм имала любовник, ма?!”. Тогава не знам тая Стаева- Тадаръкова-Рудолф женена ли беше след първия си брак за тоя, неврокопския франт, пластмасовия барон Димитър Тадаръков, не знам. Щото он е от Гоце Делчев и почна с фабрика за производство на разни найлони. И на него му тури рогата, доколкото съм чел.
Ама да се върнем на въпроса. Явно Ванга още тогава беше прозрела, че след време Тадаръкова ке пише мръсотии за нея. И верно, после ми казаха, че писала за некакъв си Благой ли, Благоев ли, с който Ванга имала некаква връзка. Може ли да пишеш такива неща за възрастна, сляпа жена, за светица. Ама оная там Тадаръковата ли, що ли, тогава си подви опашката и почна да мъсти на Ванга след смъртта й. Преди това не смееше. Що писане изписа, що филми прави. Не съм й цензор, ама какъв филм ке правиш за Ванга, ма, като единствено си видела за минута-две слепите й очи и тя те е напъдила!
Аз поне не знам друг път да е идвала и да е снимала Ванга на живо. Щех да го знам. Мина се бая време, Ванга беше умрела вече, и тая Тадаръкова идва при мене. Сигурно е забравила, че и аз бех там, кога Ванга я напъди, и бех свидетел на всичко. Идва и ме пита: „Ванга имаше ли любовници?” Абе, айде бегай, ма, ти ке ме питаш за любовниците на светицата!?
– В интерес на истината филмите на Светослава Рудолф са факт, а и тебе те има там, в епизод 7?
– И що като ме има? Нещо да съм приказвал глупости за Ванга, а? Ти знаеш ли що най-много се съгласих да й участвам във филмо на тая Светослава?
– Защо?
– Щото й казах некои неща за Живков, ама не ги пусна…
– Какво например?
– Това, че на Тодор Живков онова нещо в паталоните му беше като кросно…
– Какво?!
– Чу. Това, че Тато имаше к.р като кросно. И всички партизани това го знаеха. Ама тя се изплаши и това го нема, нали?
– Няма го.
– Ами пиши го ти, бе. Петър Баков ти го казва. А не глупостите на тая Светослава Рудолф
да я изкарва човек на Държавна сигурност
дето знаела, че къщата й била опасана с подслушвателни джунджурии, а тя ровела в съдбите на хората и „ония” слушали. Айде, бе, що ке чуят?
Мъката на хората? Истината е, че един път правиха ремонт на къщата в Рупите и тогава службите уцелиха момента да й сложат некакви си техни щуротии, некакви бръмбари в стените. Ама това беше късно, кога отиде на Рупите, то немаше за кога да ги ползват службите, а и те го направиха по югославска и гръцка линия, кога Ванга така се беше прочула, че югославяни и гърци идваха на тумби при нея. Ама тия „бръмбарчета” на Държавна сигурност така и не забръмчаха както требва. Ванга го знаеше, смееше се и ми е викала:
„Пеше, ние сега като си думаме с теб, ония там и уши на магарета да имат, пак нищо нема да чуят и да разберат, оти гяволиите им тука са нефелни”.
Истината е, че некакви милиционерски началници идваха чат-пат при нея на крака, когато си искат, да я питат за разни стопански и криминални престъпления. И за убийства също са я питали. Какво са си говорили, какво им е помогнала, виж тука не знам, щото тия работи ставаха на четири очи и аз немах место на тия разговори, а Ванга после не говореше за тех.
– Чакай, „Комсомольская правда” твърди много други неща, дето не ги е говорила Светослава Рудолф. Че Ванга била душевно болна, че нейното не било транс, а истерични припадъци, че била шарлатанка на държавно ниво, че ДС я била създала, за да идват тълпи туристи от цял свят, знаменитости и политици, и нашите спецслужби събирали за тях информация от хотели и таксита, предавали я на Ванга и тя им „познавала”…
– Чекай, чекай, стига, че ме заболе главата. Що? Била душевно болна! Ами тая техната Валентина Терешкова, първата космонавтка в света, душевно болна ли беше?
– Защо?
– Щото ето защо… Нашето ДС я създало, а? Е как така я създало, бе, като беше точно обратното, за тех, ако можеше нея изобщо да я нема! Оти тогава направи на нищо техния човек Георги Марков… Оти Симеон идва при нея само един път и повече не стъпи, та да му прави политически прогнози… Оти лъжат, че Брежнев е бил при нея и му казала, че ке биде пръв човек, това те си го измислиха? А сега пиши ето що: Ванга беше едно дете с открита фонтанела отгоре. Затова, ако си е искала нещо сама от хората, това беха кукли, а не пари. Нейната познаваемост беше между и 80 и 90 процента. Нема човек да познава на 100 процента, а
Ванга принадлежеше на извънземието
и извънвремието, но беше човек. Затова кога умре, Петър Баков не отиде на погребението й, понеже не търпи панаири, а вместо това се качи с тарамбуката си на „Тинкина поляна” с другари и изпе една от нейните песни, записа я на касета и я положи на гробо й! Тая касета и другите един ден ке излезат на бел свет и ке се види и чуе истината за Ванга. Чу ли? Петър Баков ти го казва!…”
Валентина Терешкова й праща мъченица
Петър Баков си спомни за случай с руска майка, чийто син е бил отвлечен. Жената била проводена до Петрич с препоръката на първата жена космонавт Валентина Терешкова.
„Значи Ванга била душевно болна! А тая Валентина Терешкова, иконата на СССР, душевно болна ли беше? На една руска майка по време на Московската олимпиада й отвличат детенцето – 9-годишно момченце. Тая жена беше писала до всички инстанции на Съветския съюз. До Леонид Брежнев, до Валентина Терешкова, тогава главен секретар на Комитета на жените на СССР. И до КГБ, и до кой ли не. Вместо да й помогнат, я
подлагат два пъти на детектора на лъжата
да не би да си измисля. И така, докато Терешкова се сеща за Ванга и предлага да я заведе при нея в България”, разказва Баков.
Навръх Нова година, на 31 декември 1980 г., жената пристигнала в Петрич. Кера Вангелия била скапана от преумора и адски я боляла главата.
„Ванга охка ли охка, но склони да я приеме: „Нека влезе, ама Томчо да превежда, ти да не объркаш нещо, Пеше”. Шаш! Никой не й беше казал, че Тома Дремджиев, кадифеният глас на БНР в Москва лично води рускинята, но она знаеше. Влиза тая, все едно виждаш Василиса Прекрасная от руските приказки. Едни тъжни, подпухнали от сълзи очи, а от тех струи интелект, оказа се издънка от много стар аристократичен род. Беше архитект Шолачкова, известна, неслучайна фигура. Първо настана гробна тишина. И се почна. Като се хвърли тая жена в краката на Ванга, сълзи, сълзи, очите й като планински ручеи, текат, текат и не спират. Ванга как си беше капнала от умора, изведнъж целата светна некак си, в свойта си аура светеше. Нищо не я пита, само й рече:
Детето е живо, Виталик ке си дойде
знам го къде е…” За миг млъкна да си поеме дъх, а Тома Дремджиев си сложил пръст пред устата, дава знак на архитект Шолачкова да мълчи.
Ванга пое дълбоко дъх и се отприщи: „Ти живееш на трети етаж, нали, в Москва? Ето, виждам… Двама души звънят на вратата ви. Вас ви нема.
Отваря им детето ти. Тия му казват, че татко му ги праща да вземат нещо, дето той им поръчал. Виталик ги пуска. Вземат всичко ценно. Обаче твоя златен часовник, дето е на бюфета отгоре, в чашата, не го намират. Казват на Виталик да тръгне с тех, при баща му. Качват го на църна кола. И ги нема…Ама ке си дойде! Виждам го, с чанта на гърба, тръгва на училище. Ке си дойде. Виталик ке си дойде…”
И тая жена, както си беше забрадена с черна забрадка на умрело, я отвърза, разметна я във въздуха и пак се хвърли в краката на кера Вангелия, целува й не знам колко пъти, ръце и крака. Тръгна си и преливаше от щастие.
След време се видехме с Томчо, рече ми, че това дете наистина се върнало вкъщи. Е, и що сега? Нека некой каже, че това нещо не се е случило. Е, тая Терешкова е жива още? Нека я питат нея, бе…”
Рекла за Георги Марков: Тоя е голем боклук
Ванга е имала голяма неприязън към журналисти, пътуващи зад граница, или такива, свързани със събития в чужди страни. Гледала е на Иван Гарелов, когато бил още в книгопечатането при Валентин Караманчев, още преди да стане журналист и офицер от Държавна сигурност. „Тоя, вика ми Ванга, ке се продаде. Беше ми странно, че Гарелов тогава никой още не беше”, казва Баков.
Пророчицата се е срещала и с Георги Марков. „Оня с чадъра, преди да „избега”. Говорим си за него и ми вика „Пеше, да знаеш, че тоя е голем боклук!”. Може да беше талантливо писателче, но Ванга говореше за него като човек. Пратиха го тоя Георги Марков на Запад по линия на Държавна сигурност, ама боклук. И тука, и там си е бил такъв. Какви чадъри и чадърчета? Що й е на ДС да го убива? Може да е писал и приказвал разни врели-некипели оттатък, но е вършил и работа на ДС”, смята Баков.
Жената на Луканов го ревнувала от Стюардесата
Ако ме питаш за Луканов дали е бил при Ванга, не мога да ти кажа. Разказвала ми е за много срещи. За Луканов не ми е. Това значи, че ако е идвал, или го е отпратила обратно, или го е пуснала, но му казала какво го чека и набърже го е натирила. Аз с него не се знам, но знам повече от жена му Лили Герасимова. От нея съм чувал, че Луканов си е знаел смъртта. Деня, часа, минутата… Така че може и да е бил при Ванга. Оня ден, кога го убиха, той казал на Лили да му подготви новия костюм. Тя го гледала изцъклено. Той пак й повторил: „Моля те, подготви ме и… да се сбогуваме”. Лили изпълнява нарежданията му…
Питаш ме за Луканов, но аз ще ти кажа нещо за Лили Герасимова. Нея я знам покрай баща й, професор Герасимов, голем учен. И с нея съм близък приятел. Лили страшно ревнуваше Луканов от Стюардесата. Тя така й викаше. Сега, дали тая жена е била стюардеса или беше псевдоним на некаква друга, щото Луканов си беше международен шпионин, не знам. Лили си знае, жива е, питайте я, бе…”
Симеон бил тайно при Ванга, но после не стъпил и на гроба й
Симеон е бил в Петрич инкогнито. Знам го от Ванга. После обаче не стъпи на гроб й, ма, що да стъпи, на него всичко му беше нарисувано още от хороскопа на баща му, който му направи Петър Дънов след срещата на Борис ІІІ с Ванга.
В тоя хороскоп всичко до секунда, до минута, час и година беше изтипосано – и за баща му, и за него. Симеон си го носеше навсекъде със себе си.
Тоя хороскоп не е шашма. И всичко се случваше – и за баща му, че ке го отровят в Германия и ке си умре тук, в България. Че след години синът му ке се върне в България, ама не като цар, а като министър-председател. Симеон ги знаеше тия работи. Така ми викаше Ванга, така ти викам и аз. За пръв път. И трагедията с Кубрат в Испания и нея Симеон си я знаеше, ама що да направи? Айде, стига толкова…”
Славей КОСТАДИНОВ,ШОУ