Той е артист със статут на суперзвезда. Работи на влудяващи обороти. Изведнъж започва да се държи странно. Публиката му се подиграва безмилостно, защото се прави на примадона. Цялото внимание на медиите е насочено върху него в очакване на поредния скандал. Накрая психиката на артиста се срива. Вкарват го в болница по принуда.
Звучи ли ви познато?
От Бритни Спиърс до Кание Уест – една и съща ситуация се разиграва пред очите на целия свят непрекъснато. Но дали разбираме какво се крие зад тези мъчителни сривове – отвъд клюките и сензационните заглавия?
На първо място – трябва да е ясно, че всеки човек може да стане жертва на психично разстройство.
Нито популярността, нито купищата пари, нито високото самочувствие могат да застраховат личността от заболяването – било то психическо или физическо.
В този смисъл – медиите трябва да бъдат много внимателни и да не се поддават на изкушението да „диагностицират“ Кание Уест дистанционно. Да, рапърът отдели няколко години от живота си, за да си изгради заслужена репутация на егоистичен задник. Но това не е задължително резултат от психическо заболяване.
Има всякакви хора по света – някои характери са по-груби в сравнение с останалите. И въпреки това е ясно, че през последните дни се е случило нещо дълбоко нередно, ако може да се съди по поведението на Кание Уест на концертите му и последвалата хоспитализация.
Засега медиите използваха етикети като „духовна криза“, „тежко безсъние“, „психически срив“, за да опишат състоянието, в което се намира Кание Уест. Каква е окончателната му медицинска диагноза – все още не е ясно.
Във всеки случай, симптомите, проявени от Уест преди кризата, могат да засегнат много хора – липса на покой, хипомания, свръхактивност, емоционални изблици, параноя, гняв, преумора и психоза.
Психическите заболявания се дължат на комбинация от генетични и външни фактори, както и на моментни „дразнители“ – например, продължителен период на липса на спокойствие, смърт на близък човек и др. Стотици хиляди души по цял свят изпадат в подобно състояние, но никой не го преживява пред погледа на цялото общество, така както се случи при Кание Уест.
Моделът в поведението му, довел до хоспитализацията, има зловещи прилики с кризата на Бритни Спиърс от 2007 г. Тогава певицата си обръсна главата, нападна папараци с чадър си и извърши още доста изпълнения, преди да бъде вкарана в болница за принудително психиатрично лечение.
Докато Спиърс се лекуваше от биполярно разстройство, бракът й се разпадна, загуби попечителство над децата си, а баща й пое контрола върху всички нейни активи.
Можем само да се надяваме, че Уест няма да се срине до дъното, от което Бритни Спиърс трябваше да изплува. Но каквото и да се случи, има всички шансове да оздравее. Не бива да забравяме, че огромното мнозинство от пациенти с психически разстройства успяват да се възстановят и да продължат с нормалния си живот.
Дали ще бъде все така успешен и креативен? Трудно може да се направи подобна прогноза.
Някои коментатори обърнаха внимание, че Кание Уест беше напълно обсебен от работата по последния си албум „The Life of Pablo“ – по начин, който напомняше на подхода на Брайън Уилсън от Beach Boys при създаването на албума „Smile“ през 1966 г.
По същото време Уилсън страда от нервни сривове, наркотична зависимост, а впоследствие дори е диагностициран с шизофрения. Музикантът се изолира от близките си, поведението му става саморазрушително, а след продължително лечение със съмнително качество Уилсън бавно се връща към нормалността.
„Когато веднъж са те нарочили за „гений“, или трябва да продължиш по същия начин, или ще окаляш името си. Аз съм жертва на звукозаписната индустрия. Никога не съм си въобразявал, че съм гений. Просто мислих, че имам талант“, казва Уилсън през 1976 г.
В никакъв случай не бива да се залита към древния мит, че едва ли не всички хора на изкуството са психично болни, а творчеството неизбежно изисква екзистенциално страдание.
„Романтичната представа, че всеки креативен човек е „луд“, е напълно погрешна“, коментира д-р Дейвид Голдблуум, професор по психиатрия в Университета в Торонто, специализирал в изследвания на връзката между творчеството и психичните разстройства.
Истината е, че мнозинството от пациентите с подобни заболявания не са известни, а мнозинството от известните личности не страдат от психични заболявания, посочва той.
Ако артистичните среди имат предимство – то вероятно се изразява в това, че имат по-добра възможност да артикулират страданието си.
Самият Кание Уест го казва в текста на песента си „I Feel Like That“:
„Усещаш ли нервност, вътрешна нестабилност, отпадналост и виене на свят? Усещаш ли, че някой друг може да контролира мислите ти? Че някой друг е виновен за повечето от мислите, които минават през главата ти? Имаш ли проблеми с паметта, лесно ли се дразниш и разстройваш? Страхуваш ли се от открити пространства и от обществени места? Мислиш ли за самоубийство? Усещаш ли, че нямаш доверие на повечето хора? Слаб апетит, болки в сърцето и гърдите? Аз се чувствам по този начин през цялото време“.
Всички симптоми на проблемите на Кание Уест са тук. Но дали изобщо някой се вслушва?/Уебкафе