Певецът Благовест Аргиров: С Братя Аргирови вече е свършено! Нямам никакви амбиции за музика, занимавам се с бизнес с недвижими имоти, а брат ми си е в Норвегия

Благовест Аргиров е част от легендарното дуо „Братя Аргирови“, което преди 30 години разбива жен­ските сърца в цяла България. От ученички до достолепни дами – всички са влюбени в симпатичните момчета от Пловдив, които ударно се раз­виват в областта на модерния тогава диско ритъм.

Благовест и брат му Свето­слав са родени на 23 април 1959 г. Завършват музикално­то училище в родния си град, а след това и музикалната академия „Панчо Владигеров”. Благовест свири на виолончело, но обича и да пее.

Лесно навива брат си за обща кариера, тъй като близнаците мислят често в една посока.

Така през 1981 г. дебютират на младежкия конкурс за за­бавна песен като дует „Вега”. По-късно се прекръщават на „Братя Аргирови“, а кариерата им тръгва стрем­главо напред. След 1989 г. прекратяват кариерата си и емигрират. Днес Благовест е отново в България и се занимава с бизнес. Той от години инвестира в недви­жими имоти.

Какво си пожела­вате навръх рожде­ния си ден?

– Тривиално звучи, но си пожелавам здраве за мен и семейството ми, за брат си, за неговото семейство. Мисля, че хората се нуж­даем най-вече от здраве и наистина е най-важното нещо за пълноценния ни живот. Здрави ли сме, имаме всичко.

Каква бе измина­лата година за вас в личен и в професио­нален план?

– В областта, в която аз работя – недвижими­те имоти, имаше голямо раздвижване. Доволен съм от този факт. Годината определям като успешна. Българинът започна да инвестира в имоти, защото се случи нещо съвсем ло­гично-банките започнаха да дават ниски лихви по депозитите. Гражданите решиха да си изтеглят парите и да инвестират в домове. Определям рабо­тата си като интересна.

Имате ли незабра­вим рожден ден, за който ви е приятно да си спомняте?

– Нямам незабравим рожден ден. Живея с надеждата, че всеки следващ ще е по-хубав от предишните, че ще ми донесе нови и приятни неща. Аз съм човек, който гледа в бъдещето и не се обръща назад, защото съм стигнал до извода, че от ровене в миналото особена полза няма.

Какво е отноше­нието ви към пода­ръците?

– Аз съм зодия Телец и като такъв ценя пода­ръците, пазя вещите си, харесвам си ги. По-близ­ките до мен хора ме питат от какво имам нужда и ми го купуват. По-далечните ми правят изненади, но и това ми ха­ресва. Любими са всичките ми подаръци, за­щото показват отношение и мисъл за мен.

Иначе нямам талисман, а и не си спом­ням с брат ми Светослав да сме имали такива вещи пазители.

Кои са хората до вас, на ко­ито държите най-много?

– Съпругата ми, двамата ми синове, брат ми и него­вата фамилия, майка ми, която, да е жива и здрава, през лятото ще навърши 88 години. Пожелавам на всеки българин да стигне нейната възраст, защото е интересно да се живее и след осмото десетилетие.

Кой е най-хуба­вият и съответно най-лошият момент в живота ви?

– Мисля, че двамата с брат ми имахме късмет в живота. Често ходихме при Ванга, за да я питаме за различни неща – от лични до професионални, защото доста хора ни завиждаха. Тя викаше: „Ей, момчета, вас Господ ви пази”. И си беше така – пазеше ни и още ни пази. Ванга позна доста неща за нас. Примерно, имахме големи проблеми, когато си купувахме инструмен­ти, за да свирим. Пречеха ни тогавашните власти. В такъв момент я посетихме. Прие ни и посъветва да отидем при най-големия началник – тогава това бе Георги Йорданов, председател на Комитета за култура. Той наистина ни прие, изслуша и по­могна. Ванга позна и за личния живот. Мога да кажа, че пророчествата й се сбъднаха ако не 100, то поне 90%. Така че за мен тя е истински феномен, а не шарлатанин, както се опитват да я изкарат. За лошите неща не искам да си спомням.

Притеснявате ли се от старостта, от това, че човек се променя с времето?

– Не, защото и да се притеснявам, да се нерви­рам – няма никаква полза. По-добре човек да живее на макс, да взема от това, което денят му предлага като възможности, и да не мисли какво му предстои. То предстоящото един ден ще се случи независимо дали сме го мислили или не сме.

Как вижда­те себе си след 10 или след 20 години?

– Дано съм жив и здрав. Толкова напред не съм мислил и не смея да го правя, защото човек има един план, Господ – друг. Моят живот е изключително интересен. Имал съм много дразнители – от всякакво естест­во. Нормално е да ми се живее по-спокойно и именно към това спокой­ствие се стремя.

Кан минава един обикновен ден на порасналите вече момчета Светослав и Благовест Аргирови?

– Светослав живее в Норвегия, аз – в София. И двамата работим по 4-5 часа максимум на ден. Имаме сходен режим. Брат ми работи точно 20 часа седмично. Точно тол­кова е натоварена и моята сед­мична програма. През останалото време обичам да се разхождам, да гледам спорт, футбол – следя ан­глийското и италианското първенство. През зимата много обичам ски спор­товете, биатлонът и ски бягането са ми любими.

„Когато не участват наши спортисти, стискам палци за норвежките, защото те печелят постоянно. Оби­чам да слушам музика, предимно класическа. Най-любимото ми нещо остават пътуванията. Бил съм къде ли не. Особено интересно ми беше в Мек­сико, Никарагуа, Япония. В Япония имахме концерт през 1985 г. по време на световно изложение. Впечатли ме размаха, с който работят японците. Беше като в приказките. В Никарагуа природата бе фантастична, а пуб­ликата – ентусиазирана от нашите концерти.

Занимавате ли се с музика, записвате ли нещо, творите ли?

– Не. Приключил съм с това. Като дует също. С „Братя Аргирови“ вече е свършено. Мина ни времето.

Бяхте звезди по времето на социали­зма, сега също сте популярни. Кога ви беше по-лесно да живеете, да творите?

– Различно е. За хората, които не разчитат на другите и се борят сами в живота, сега е по-лесно. При соца държавата се грижеше за всички по равно. Ние с брат ми бяхме добре и тогава, и сега. Не мога да си кривя душата, бяхме изключи­телно популярни, разпо­лагахме с доста пари. От друга страна, сега се занимавам с бизнес и ми е окей. Общо взето, когато човек се труди, постига успехи.

Липсват ли ви фенките, животът от онова време?

– С ръка на сърцето ви казвам: „Не“. На моята възраст хората се ориентират към спокойствието и аз не правя изключение.

Вярвате ли в лю­бовта, или сте от хората, които смя­тат, че тя е по-ско­ро художествена измислица, отколкото реалност?

– Вярвам, раз­бира се. Ако човек спре да вярва в любовта, с него е свършено.

А в съдба­та?

– Мисля, че със съдбата нещата стоят другояче. Успехи­те идват при подгот­вените за тях. Убеден съм, че трябва труд, че не може да се­диш, да не правиш нищо и да чакаш нещо. Трудът предопределя съдбата на всеки. Забелязвам, че младите хора вече гледат на хляба мекото и на ра­ботата лекото – да станат известни без особени усилия. Да си покажеш, с извинение, задника, и си станал звезда. Да, ама не е така. Имам чувството, че няма кой да работи вече в България и това не е само мое чувство. Същото споделя и брат ми за Нор­вегия. Младите обичат забавленията, защото са по-задоволени от моето поколение. Разполагат с повече неща, за чието съществуване ние няма­ше как да предполагаме, просто технологиите бяха едни, сега са други. Всъщ­ност знам ли каква точно е причината?! Аз и брат ми станахме популярни, защото бяхме на точното място в точното време.То­гава сякаш имаше вакуум в популярната музика. Намерихме наш стил и го популяризирахме – това ни направи известни. И усилено работихме. Сами си пишехме песните – текстове, композирахме, свирехме, пеехме, а бяхме и братя близнаци – атракция за публиката. И до днес имаме с брат си интуиция, която е доста силна. На моменти сме се хващали, че мислим за едни и същи неща, напълно еднакво.