Преди 44 години на 21 декември 1971 г. в самолетна катастрофа на летище София загива голямата българска поп певица Паша Христова. Освен нея си отиват и големият български композитор, пианист и диригент на оркестър „София” Николай Арабаджиев (Фучо), саксофонистът Чандо (съпруг на тв журналистката Бригита Чолакова) и други музиканти и танцьори, пътуващи за гастрол в Алжир.
Гласът на Паша Христова обаче не е спирал да звучи. Чуваме го не само от записи, но и от музикални формати, в които деца правят опит да се докоснат до певицата, изпълнявайки песните й. И всъщност Паша Христова продължава да живее във времето, въпреки че остана завинаги на 25.
Тя е певицата с най-трагичната съдба в родната музикална история. И въпреки че животът й бе кратък като дъх, тя изпя шлагери, влезли в Златния фонд на българската естрада. Песни, в които винаги са се долавяли нотките на тъга и предчувствията за обреченост… „Тя сякаш носеше тъгата винаги със себе си”, казват нейни близки.
Само за шестте си години като професионална певица момичето от Княжево успява да спечели редица постижения, за които много изпълнители могат само да мечтаят. Паша триумфира на „Златният Орфей”, записва над 40 песни за националното радио, както и плочи в „Балкантон”, които още звучат. Тя остави белег в душите не само със завладяващия си талант, но и със спомена за сърцераздирателната си съдба.
Паша Христова се ражда на 16 юли 1946 г. в столичния квартал „Княжево”.
Корените й са от село Варана, община Левски, където са живели баба й и дядо й.
Именно баба й е тази, която реално започва да се грижи за 5-годишното тогава момиченце, когато родителите й се разделят и брат й остава при майка им, а тя трябва да живее в новото семейство на баща си Христо – известен за времето си фотограф. Бабата първа подкрепя интереса й към изкуството, както и музикалния й талант, дори я води на уроци по цигулка.
Баща й не одобрява дъщеря му да става певица
Първият тежък удар в живота на Паша Христова е разводът на родителите й. Тогава тя е само на 5 годинки. „Въпреки това обаче тя не изгуби усмивката си, а израсна като тихо и свито дете”, разказва леля ??? КОЯ Е ЛЕЛЯ Й – АНЕЛИЯ ДА ДОБАВИ. Вглъбеност, която още повече се засилва след втория тежък удар за Паша – загубата на нейната баба. Била е едва на 13 години и двете още спели прегърнати на едно легло, когато възрастната жена починала в съня си.
На Паша й се наложило да събере тъгата си в шепичка и по детски, тихо и трайно, да я настани в душата си, докато кръстосва ту при майка си, ту при баща си. И така до края на гимназията. Някогашното усмихнато хлапе се превърнало в тъжно и умислено красиво момиче, свидетелстват роднини.
По-късно Паша започнала работа като чертожничка в тогавашния „Балканкар”, където срещнала и съпруга си Васил Иванов. Малко по-късно се родил и единственият им син – Милен. През цялото време обаче нещо я тегли към школата за естрадни изпълнители. Това променя завинаги съдбата й.
Първият й голям успех идва от фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда. С уникално живо пеене, импровизаторски талант и перфектна интонация, Паша грабва журито. Заради тези й способности бързо я наричат Фестивалната певица. Изведнъж от свитата и затворена девойка, тя
се превръща в разперил криле победител
Животът й се превръща в неизменна емоционална въртележка. Не само на сцената, но и в живота. Паша се влюбва за втори път. Намира любовта в лицето на музиканта Николай Арабаджиев-Фучо. Синът й обаче е още много малък, а болезненият спомен за раздялата на родителите й, не й дава покой. Макар и да няма официален развод, Христова се разделя със съпруга си.
Във фаталната нощ Паша се качва на самолета заедно със своя Николай. Летящата машина обаче не успява да се издигне, лявото крило заорава, излиза от пистата и избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда загиват 30, включително и 6-членният екипаж с командир Борис Луканов.
Вината не е у пилота, той е толкова добър, че често пъти вози Тодор Живков. Част от пътниците в задната част на „Ил-18” успяват да се спасят – с наранявания и изгаряния, скачайки от огнения ад.
Паша загива, стиснала за ръката голямата си любов. Двамата са седнали на втория ред след пилотската кабина. Пожарът изпепелява пътниците в предната половина на машината.
„Това, че се събра с Фучо, беше най-доброто, което можеше да се случи на Паша. Може да звучи несправедливо по отношение на предишното й семейство, но така беше. Той също бе невероятен музикант. А и мисля, че у него тя откри своята половинка. Точно в онзи момент те се намериха и си отидоха заедно”, казва в интервю певицата Мими Иванова, също солистка на оркестъра.
„Беше влюбена, но и това беше мъка, защото
човекът до нея също не беше сам
И тази мъка я накара да се затвори още повече в себе си. Спираше, разменяше по две-три думи само и се разминаваше с хората, сякаш се страхуваше да не я заговорят. По едно време в радиото дори се питахме дали не е болна. Борето Гуджунов пръв ми съобщи за катастрофата. Тя е била толкова притихнала, сякаш е искала да си отиде тихо и кротко с голямата си любов”, казва пък актрисата Латинка Петрова в книгата на журналиста Иван Георгиев „Една българска роза – 40 години след катастрофата”.
Паша сякаш предчувства фаталния край, тъй като непосредствено преди пътуването споделила пред колежка: „Не ми се пътува. Коледа идва. Иска ми се да направя елха на детето”. Тогава синът й Милен е едва на 2. Въпреки това тръгва с цял самолет колеги.
Оцелялата танцьорка от фолклорния състав на читалище „Аура” Елена Донкова също потвърждава, че Христова като че предугаждала трагедията – дошла на летището в черно манто и черна рокля. „Тогава беше невероятно елегантна. Сякаш знаеше, че отива някъде”.
От нея след това останал единствено медальон с котва, сърце и зар. Съдбата на бижуто обаче е неизвестна. То изчезва на погребението на певицата, въпреки че братът на Паша го поставя върху капака на ковчега…
Държавата оценява живота й на 18 хил. лева
Синът на Паша – Милен, със съпругата си и дъщеричката им
Синът на певицата, Милен, цял живот търси истината за кончината на майка си. Години след нейната гибел успява да оформи образа й по снимки, наследени от дядо му, както и от малкото видеозаписи и спомени на близки. Пораства и става инженер. Далеч от музиката и изкуството.
Милен работи като автобояджия и живее със семейството си в апартамент, който баща му купува с парите от „кръвнината” за Паша – 18 000 лева. Толкова се полагат от държавата на семействата на загиналите, въпреки че според някои източници, тъй като полетът е международен, застраховките са били значително по-високи
„Около катастрофата всичко е толкова мистериозно и объркано. И не знам как може да се погребе жив човек без смъртен акт”, казва преди години той. Действително смъртният акт на Паша Христова е бил издаден два месеца след погребението й. В документа пишело, че естрадната певица всъщност е починала… в болницата. Синът й обаче и до смъртта си преди година няма представа защо смъртният акт е бил издаден чак през февруари 1972 г.
До последно Милен не вярва, че Христова е жертва на трагична случайност. През декември 2014 г. самият той стига до фаталния край. Угасва от рак за един месец, само на 45 години, дни преди настъпването на новата 2015 година. През декември 43 години по-рано си отива и неговата майка…
„Всяко семейство има някаква карма. Предполагам, че ако са се срещнали там горе, на небето, най-сетне са щастливи заедно двамата”, разказва за него режисьорът Олег Ковачев.
Подготви: Анелия ПОПОВА,Шоу