31 май. Сутрешната порция омраза идва със сутрешния блок на национална ефирна телевизия. Две лица. Едното на възрастен мъж, бивш съветник на комунистическия Тодор Живков, другото на млад активист пламенен антикомунист, Разликата във възрастта им е десетилетия. Лицата им са еднакво изкривени от взаимна омраза, злоба и ненавист.
Мерят и сравняват трупове и жертви. Отпреди и след „девети“. Спорят кой е отрязал гърдите на Вела Пеева и кой тези на секретарката на Райко Алексиев. Кой е избил ястребинчетата и дали са били комунист- чета или земеделчета. И дали това е важно за нуждите на спора им. Дали са разстреляни по погрешка и дали са неизбежните „странични жертви“ на гражданската война. Искат взаимна мъст, отмъщение, забрани, разстрели. Спорят дали демокрацията е „курва“. Сериозно ви казвам, точно за това спориха, точно с тези термини.
Дебатът плавно, но все така бурно прелива от броя отрязани гърди от всяка страна в гражданската война до средната заплата през комунизма и колко билет- чета е можела да си купи баба Гицка с тази заплата. Обсъждат билетчето от 6 стотинки и това от 1,60 лв. Водещите немеят или хихикат тук-таме неуместно. Вероятно от неудобство.
Каква ирония, помните ли това –
„два свята, единият е излишен“
Е, честито, 27 години след „десети“ спорът в българския ефир е точно този. С много повече омраза, злоба, взаимна ненавист от тези, които помня от онова „преходно“ време. Няма спор, категорично ни е необходим спокоен, обективен и безпристрастен прочит на бурния и кървав български XX век. От всички гледни точки и от всички страни. Прочит, извършен от грамотни, подготвени, обективни и най-вече възможно най-безпристрастни историци. Хора, учили, завършили и преподаващи история, хора, които знаят как да четат документи и да боравят с исторически факти. А не от озъбени специалисти по всичко с първа специалност „Озеленяване и мелиорации“ и претенция за окончателно и необоримо историческо знание и поглед на надрусан котарак.
На този фон туркофилската истерия на фалшивите десни достига нови висини.
Днес важната им тема е поредното осъждане на възродителния процес и морето от фалшиви и лицемерни сълзи, излети по този повод. Впрочем някой да е виждал лидера на ДСБ на гара Буново? Или да е прочел сълзлив статус, осъждащ турския геноцид над тракийските българи през 1913 година?
Доста ми омръзна това нагло лицемерие и псевдопатриотизъм на самоообявили се „десни“ либерали и неприкрити туркофили. Особено когато с действията си същите тези хора се заявяват като ярки либерали, либертарианци и прочее левичари и националнихилисти.
А „десните“ гурута са или бивши номенклатурни търтеи, или пък са завършили „вишо“ я в „Москва“, я нейде другаде из необятния „великий и могучий“. И са вегетирали угодно на властта и уютно до „избухването“ на демокрацията из разните ВУЗ-ове и РАБфАК-ове и В други цитадели на развития социализъм. Преди да се преродят от комунистически лакеи в сияйни евроатлантици. От болшевики и номенклатурни лакеи, а и от объркани душевно и политически леви либерали уроци по патриотизъм не вземам. Не, благодаря, нямам нужда. Още повече, ако прочетете следното:
„Изпълнителният съвет на ДСБ изключва възможността за съвместно участие както с „националпопулистки формации – от типа на „Атака“ или Патриотичния фронт, така и с формации, които развиват малцинствен национализъм и популизъм – от типа на ДПС и на ДОСТ.“
„ Те не могат да бъдат наши партньори, тъй като имаме и с едните, и с другите коренно различни идейни възгледи за патриотизъм и национален интерес“, заяви лидерът на ДСБ. “
Хубаво, показателно и поучително е да се припомнят изказванията и твърденията на същия този лидер на ДСБ по отношение на Патриотичния фронт отпреди има-няма година. Само ще добавя, че е забележителен отечественофронтовският болшевишки плам, с който ДСБ, ДОСТ, ДПС и НПСД
бранеха и бранят възможността на тиранина и диктатор Ердоган да избира свои представители в българското Народно събрание, фалшифицирайки българските избори. Перфектна и доста хомогенна идейно коалиция. А пък Местан освен бежанец в турското посолство се самоопределя като най-ярката звезда на „евроатлантизма“
Точно като господата Плевнелиев и Кънев. Лика-прилика. Има набор от много показателни снимки. На Лютви Местан, на Касим Дал, на Корман Исмаилов. Всичките с диктатора Ердоган, под турското знаме. Кой приведен, кой наведен, кой угоднически и подмазвачески ухилен.
Съдейки по тези снимки – да, със сигурност имаме коренно различни идейни възгледи за патриотизъм и национален интерес. Ние не сме съучастници и ортаци с турски националисти. Не се снимаме с диктатора Ердоган под турското знаме. Лидерът на ДСБ обаче няма против тези хора. Подкрепят се взаимно. Управляват заедно. Коалиционно им е. Това очевидно е угоден и приемлив „патриотизъм“ за лидера на ДСБ. Затова имаме коренно различни възгледи за патриотизъм и национален интерес. Нашият патриотизъм се води от националния български трибагреник. Техният – от турското знаме и Ердоган.
Два много различни свята.