Народното събрание отхвърли ветото на президента върху закона за ДДС, свързано с двойния размер на неустойките върху бързите кредити.
“За” ветото на Румен Радев и против законопроекта гласуваха само депутатите от БСП и ДПС. Против бяха всички останали – общо 121 от ГЕРБ, ОП, ВОЛЯ и независими.
Двойният размер на неустойките върху бързите кредити обаче не остава в закона, тъй като той беше отхвърлен като поправка още миналата седмица по време на гласуването на държавния бюджет.
Вносителят на поправката за двойно завишаване на размера на неустойката при неплащане на бързия кредит беше бившият червен депутат Спас Панчев, вече независим.
От парламентарната трибуна той призна, че е направил грешка с поправката, но единственото му желание е било да се намали размерът на неустойката, която в момента била без таван и затруднявала бедните българи при изплащането.
Бившият соцдепутат призна, че против предложението му са се обявили много адвокати, както и омбудсманът на републиката.
Той се мотивира още, че тъй като вече не съществуват взаимноспомагателните каси, от които хората можели да вземат нужните средства за един час, то тази дейност вършели фирмите за бързи кредити. Панчев се водел само от намерението да помогне на хиляди бедни българи, които банките не одобряват за кредити, защото не отговарят на условията.
“За съжаление, в банките хората наистина много трудно могат да вземат бързо пари, да решат бърз проблем, няма с какво да гарантират тези средства. Тези хора плащат една лихва до 50% заради промяната от 2014 г. в закона, но извън това фирмите налагат сериозни неустойки. Идеята ми беше да има приемлив таван и за двете страни, затова предложих два пъти главницата, за да може и хората да не плащат много, и фирмите да получават нещо”, обясни Панчев. Като посочи, че от тези потребители около 10-12 процента не могат да се издължат.
Той не вписал в законопроекта арбитраж, защото искал да спести на тези бедни хора разноски по съдебни дела, които стрували допълнително поне по 1000 лв. Искало му се да има коректни отношения и договорка между клиента и фирмата за бързи кредити, за да не се стига до тези дела.
“Водени от идеята да бъде намерен разумен баланс между тези, които търсят кредити и размера на неустойките, с мои приятели, колеги, решихме да направим едно предложение да има ограничение на горния таван на неустойката”, призна Спас Панчев.
Панчев допълни, че проектът му получил добра оценка от банкери, с които се консултирал, но се съгласи, че нарушава Конституцията, защото потребителите не могат да се защитят по съдебен път.
“Тъй като става въпрос за малки суми, решихме, че двукратен размер би бил приемлив и за кредитополучателите, и за фирмите за кредитите. Явно допуснахме грешка в обсъждането. Приемам за нормално това, че ние отменихме клаузата. Проблемът е много сериозен, всеки има конституционни права, но хиляди български граждани имат нужда от подкрепа, защото не може най-бедните хора да ги оставим без наша защита”, заяви още независимят депутат. И отново призова да се помисли за размера на неустойките.
“Търсил сте баланс – за чия сметка е този баланс? За гражданите или за тези, които имат нужда да събират големи суми лихви? Уважаеми колеги, с бързи кредити ли ще помагаме на хилядите граждани, а не с политика и грижа към тях, за да нямат нужда от тях?”, репликира зам.-председателят на ПГ на БСП Георги Свиленски. “Не мога да приема да ангажирате и парламента. Кои са тези приятели и колеги, с които сте написали това предложение?”, попита той бившия си колега соцдепутат, но Панчев не отговори.