Парламентът изслушва при закрити врата службите за сигурност

0
50
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Повече от 2 часа продължава закритата част от извънредното заседание на Народното събрание за напрежението по оста Русия – Украйна – НАТО.

Ръководителите на службите за сигурност предоставят информация на народните

Вътрешните правила повеляват телефоните на депутатите да бъдат оставени извън залата, каза председателят на парламента Никола Минчев и припомни, че обсъжданията и протоколът от закритата част представляват класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и хората, които имат достъп до тях.

Преди това парламентът изслуша в открито заседание министър-председателя Кирил Петков и министрите Стефан Янев и Теодора Генчовска за напрежението около Украйна.

Позицията на българското правителство е много ясна и изчистена – да сме конструктивен съюзник в НАТО, отговорен член и партньор на ЕС, с предвидима и ясно декларирана позиция, и никой не трябва да се упражнява по тази тема”, посочи премиерът Петков.

„Ние трябва да работим с всички възможни дипломатически средства за деескалация на напрежението. Ползването на невоенни средства е нашият приоритет. Вчера беше свикан Съветът по сигурността към МС и аз като министър-председател бях информиран от службите така, както и вие ще бъдете информирани днес. Ескалацията е реална и следим на ежедневна база развитието в този конфликт“, допълни той по време на своето изявление. По думите му, стратегията на страната е да не сме консуматори на сигурност, а да сме конструктивни партньори и съюзници, като сложим българската армия като приоритет за отбрана.

„За съжаление, през годините има ясни дефицити в армията. Има инвестиции, които са несистемно организирани, така че да работят като обща система. Има и отделни инвестиции, направени некоординирано. Хубавата новина е, че нашето правителство се заема с това и нашата инвестиция в отбрана ще бъде на база на системен преглед кои са най-големите дефицити, така че армията ни да има отбранителна възможност“, посочи Петков и допълни: „Ще приоритизираме българската армия с български войски под българско военно лидерство с българско командване„.

Не се предвижда приемането на сухопътни войски на съюзниците от НАТО у нас, вместо това ще се създаде батальон, който да може да бъде изпращан и в чужбина за учения на НАТО. Това заяви от своя страна по време на изслушването военният министър Стефан Янев. 

Той обясни, че в момента се обсъждат мерки, които да приличат на „засиленото предно присъствие“ в балтийските държави и Полша, като подобен тип мерки да бъдат приложени и в държавите от Югоизточния фланг на НАТО – България, Румъния, Словакия и Унгария. Част от тях предвиждат и възможността за разполагане на т.нар. сухопътен елемент, или бойна група. Според терминологията на НАТО има три вида държави, които могат да участват в такава група. Това са рамкова държава, държава домакин и държави, които дават своя принос, обясни Стефан Янев.

„България е рамковата държава, България е държавата домакин, което означава, че един български батальон ще бъде определен за изпълнението на тази задача, и съответно неговото командване и управление, командната верига в посока обмен на информация с военните органи на НАТО, ще става през национални комуникационни канали“, посочи министърът.

От военна гледна точка това означава, че батальонът, който ние посочим, ще бъде на постоянното си място, но ще увеличи темпа на обучение, на подготовка и на учения за различни видове сценарии. Не предвиждаме някаква ескалация, не предвиждаме планове за защита на национална територия, нито се предвиждат планове този контингент да отиде някъде извън територията на България и да изпълнява други задачи, обясни министърът на отбраната.

Няма непосредствена опасност, не предстоят военни действия или конфликт на българска територия или в непосредствена близост, в които се предвижда да участват български военнослужещи, посочи министърът.

Още от 2014 г. България, както и всички съюзници в НАТО и партньори в ЕС, е силно обезпокоена от напрежението по източния фланг и даваме превес на дипломатическите усилия за намиране на изход от кризата. Това заяви министърът на външните работи Теодора Генчовска при изслушването в парламента за напрежението НАТО-Русия.

Според нея двустранният диалог между САЩ и Русия и срещите с Русия във формат Съвет „НАТО-Русия“ на 12 януари и в рамките на ОССЕ на 13 януари са правилните стъпки в тази посока.

„Последвалите опити на Русия да премести фокуса на общественото внимание от конфликта в и около Украйна върху темата за договаряне на нови граници на сигурността с НАТО и САЩ свидетелстват за селективен, едностранчив подход на руската страна по отношение на евроатлантическата сигурност“, коментира Генчовка. „Очевидно Русия се стреми да внесе разделение сред съюзниците, като ги третира като различни категории и подкопава принципа на неделимост на сигурността и да се върне към сферите на влияние от времето на Студената война“, допълни тя.

Генчовска отбеляза, че към Русия е отправено предложение за подновяване на дискусиите в рамките на съвета НАТО-Русия по ситуацията в и около Украйна. Предстои да видим доколко Русия има намерения да се ангажира с конструктивен диалог, допълни тя.

Към момента няма стъпки от руска страна в посока на деескалация, напротив последните руски действия и риторика насочват към повишаване на риска от руска военна интервенция, заяви външният министър. „Всички тези развития ясно индикират сериозни рискове и предизвикателства за сигурността на източния фланг на НАТО и конкретно за България, което налага предприемане на всеобхватни мерки за гарантиране на сигурността на страната. Мерките, които взимаме в НАТО и в ЕС, са и в израз на общите усилия за преодоляване на кризите и гарантиране на сигурността“, допълни тя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук