Неотдавна в Куба се състоя първата в историята среща между римския папа и московския патриарх. Знаменателна среща на важно за Латинска Америка място, символно в някои отношения както за Ватикана, така и за Москва. От съвместното заявление на Франциск Първи и Кирил убедено можем да съдим, че двамата са водени от мисията да спасяват християнството и в частност Европа от попълзновенията на либералната антихристиянска доктрина.
„Срещнахме се в Куба, се казва в него, на кръстовищното място между Севера и Юга, Запада и Изтока в свят, който очаква от нас не само думи, но и дела… човешката цивилизация влиза в период на епохални промени, християнската ни съвест не позволява да останем безучастни към предизвикателството, изискващи съвместен отговор…“ В Латинска Америка католицизмът е жив и здрав, в Европа боледува!
Свети Франциск от Асизи от XIII век насам за италианците е най-почитаният светец, наричан Втория Христос, след създаването на италианската държава през 1861 г. и официално е неин духовен патрон. Но едва девет века след смъртта му, след дълга поредица италианци на престола във Ватикана един папа взема неговото име! С многозначителния подтекст, че възнамерява да следва пътя на светеца, т.е. да спасява католическата църква от катастрофа. След дейността на българските богомили през X-XII в. тя е била в окаяно състояние, спасява я свети Франциск, тръгнал по пътя на бедността и внесъл идеи на богомилите в католически богослужебни практики.
Франциск от Асизи несъмнено е най-популярният и най-уважаваният в православието западен светец. Големият философ Николай Бердяев пише: „Животът на Франциск е най-важният факт от християнската история след живота на самия Исус Христос… Италия на Франциск от Асизи е най-високата точка на цялата западна история”. С отношенията на Руската православна църква с Ватикана Кирил се занимава още при предишния патриарх Алексий като шеф на външните връзки на църквата. Неофициален диалог е воден с активното и лично съдействие на президента Путин още с папа Бенедикт XVI и продължен с Франциск Първи.
Папата и патриархът призоваха водените от тях направления на християнството, враждували хиляда години, да забравят раните и горчилките от миналото, да се молят за пълното единство на всички следовници на Христос. Посъветваха католиците и православните от всички страни „да се учат да живеят заедно в мир, любов и единомислие“. Защото „в редица страни в Близкия изток и Северна Африка сестрите и братята во Христе са подложени на гонения и дори изтребление. Там варварски се унищожават християнски храмове, оскверняват се светини и паметници, разрушават се села и градове.“
Двамата първосвещеници по тези поводи се обръщат към международната общност за „незабавни действия за предотвратяване на изтласкването на християните от земите, където тази вяра се е зародила и разпространила от апостолските времена“. Силни и много актуални призиви, но и други извънредно важни за християните и народите по света са изрекли Франциск и Кирил. Преди всичко за острата нужда от връщане към общи, обединяващи хората ценности, основани на Евангелието.
Споделиха безпокойството си от превръщането на някои страни в светски общества, чужди на всяка памет за Бог и вяра, ощетяващи религиозните свободи и правата на християните. Които нерядко са дори дискриминирани от политическите власти, изповядващи идеологията на „отвореното общество“. „Убедени сме, че Европа се нуждае от вярност към своите християнски корени. Призоваваме християните в Западна и Източна Европа да се обединят… за да запази Европа своята душа, формирана от 2000-годишна християнска традиция“, заявиха те.
Обратното на главните принципи за налагане на индивидуалните права и свободи в Европа и където може по света според американската външна политика. Ярък техен изразител е Майкъл Макфол, един от ключовите съветници на Барак Обама, изложил ги е пределно ясно в статията си „Доктрината на свободата“. Според него налагането й изисква преди всичко сдържане, а после унищожаване на противостоящите й сили, били те индивиди, движения или режими… САЩ в тази координатна система не се явяват като държава, а като полюс на свободата“.
И така до всесветовното реализиране на свободата като робство, описана от Оруел в „1984“ и „Ферма за животни“. Авторът на тази прогноза, осъществена в почти пълен обем в редица страни, е бил информиран за предпочитаните за целите средства. Касае се за добре известната днес и на българите всестранна подкрепа за индивиди, групи, обществени организации, научни и аналитични центрове, държавни служители, „настояващи за реформи на икономическата и политическата система“.
Реформатори да дириш у нас индивидуално, погрупово и дори блоково, във всестранно подкрепени отворени протестъри и либерални анализатори да се препъваш! Либералният мироглед противоречи на всички различаващи се от него ценностни системи както на идеологическо ниво, така и на политическо. Ето откъде произлизат повечето обществено-политически конфликти на нашето време. С особена сила това важи за противоречията и сблъсъците на либерализма с която и да е верска мирогледна и ценностна система. В Европа преди всичко и най-последователно с християнската.
На Запад под лозунга от XVIII век за борба с клерикализма на пристъпи се водят видими и подмолни битки с традиционните ценности, оформили се и уставили под силното влияние на християнството. Векове преди това културата се е развивала под влиянието и при поддръжката на църквата. Огромен брой значими културни произведения с външно нерелигиозен характер са пронизани от идеали и ценности с корени в християнството. „Култура“ иде от „култ“!
За разлика от крайно жестокото мачкане на християнството при съветския режим западната антихристиянска линия е прокарвана доста по-хитро и коварно. Чрез налагане на т.нар. толерантност, явяваща се по същество добре прикрита агресивна либерална идеология за бездуховност, аморалност, за ревизиране на норми и ценности, изкристализирали от столетия в европейските страни. Постепенно и почти незабелязано в началото католическото и другите християнски вероизповедания отстъпиха пред духовната инфекция, нагнетявана на Запад, без реална съпротива претърпяха тежки загуби на морален авторитет.
Ето и думите на папата и патриарха на този фон: „Семейството е естественото място за живеене на човека и обществото, обезпокоени сме от неговата криза в много страни. Православните и католиците, споделящи общи представи за семейството като път към святост, изискваща готовност за раждане и отглеждане на деца. Бракът е училище за любов и вярност. Съжаляваме, че други форми на съжителство днес се приравняват към този съюз, а от общественото съзнание се изтласкват представите за бащинство и майчинство“. Двамата знаят, че в Европа все още има много хора, недоволни от силовото и подмолно натрапване на „новия“ либерален морал.
Тази година на остров Крит предстои Всеправославен събор, патриарх Кирил ще отиде там като истинския водач на православния свят. За разлика от Вартоломей, който не само в София се показа като същински фанариот, манипулиран от Вашингтон и Анкара./Труд