„Линейките са оборудвани с камери, GPS-и, паник бутони и има инсталирани камери във всички филиали. Това, което трябва да се случи в близко време, е въпрос на дни, да се преконфигурира този паник бутон и да се получава сигнал директно към СДВР, не към 112, с което ще избегнем може би минута време, в което ще могат да се включат екипите на МВР. В София-област не пречи вторият бутон да е към съответното районно управление“. Това обяви в студиото на БНТ директорът на Спешна помощ – София Георги Гелев по повод мерките, които трябва да спрат агресията срещу медиците и по-конкретно тези срещу спешните екипи, които най-често са жертви на нападения.
Гелев уточни, че инциденти в самата линейка, където са паник бутоните обаче са под 1%.
„Трябва да имаме радиостанции в лекарите, както полицаите“, смята шефът на Спешна помощ.
„Колкото и да обезпечим технически нещата, повод за срещата между министрите бе физическата агресия, а тя е под 5% от вербалната. От началото на годината има 12 случая на агресия. Това са по-скоро емоционални реакции, които са провокирани по много различни причини – забавяне, употреба на упойващо вещество“.
Д-р Гелев каза още, че на месец има 13 500 повиквания, от които само 4 500 са били спешни.
„В момента в София работят 28 екипи на ден, а би трябвало да бъдат около 60. Ако трябва да се покрият някои западни норми, трябва да са 80-85 екипа. Последните линейки са от 2007 година, но има и значително по-стари. За да се покрие по правилния начин, би трябвало да има поне 100 нови линейки.
Относно агресията мнение изказа и проф. д-р Венцислав Мутафчийски, началник на Военномедицинска академия.
„Има едно проучване съвсем скоро направено в САЩ, че около 60-дори над 70% от лекарите имат недобра подготовка, или непълна подготовка за справяне с критични пациенти. Ние, ако сте забелязали, дори не говорим за такава подготовка на нашите лекари. Как да се справят с такива пациенти или роднини на пациентите. Самите спешни отделения са критични места, защото има 24-часов свободен достъп, възможност за събиране на множество пациенти едновременно и невъзможност на екипите да обърнат внимание на всеки“.