Палеогенетиците за първи път са дешифрирали ДНК на древните жители на Великденския остров (това тайнствено парче земя е мястото, което има може би най-много имена – Пасха, Рапа Нуи, Хититеаираги, Текаоухангоару, Мата-ки-те-Раги, Те-Пито-о-те-хенуа, остров Сан-Карлос, Теапи и т.н.).
Изследването е било извършено върху останките на петима древни жители на острова, чиито скелети са открити през 80-те години в град Анакена и пренесени в Музея на Кон-Тики в Норвегия. Тримата от тях са живели преди идването на европейците на Великденския остров, в периода 1445-1624 г., а другите двама – в началото на деветнадесети и двадесети век. Според заключението на специалистите те са свързани с полинезийците, които никога не са имали контакт с други групи от хора, преди европейците да пристигнат на този загадъчен остров, пише списание Current Biology.
Ларс Ферен Шмитц от Университета на Калифорния и колегите му сравнили ДНК от останки на островитяните, живели преди пристигането на европейците, с ДНК на хора, които населявали района през последните дни на местната цивилизация. Изследванията показват, че жителите на Великденския остров не са били в контакт с други човешки общности в продължение на хиляди години преди пристигането на европейските заселници. „Не открихме следи, които биха могли да свържат жителите на Великденските острови и южноамериканските индианци. Това много ни изненада, защото имаше много индикации, че такива контакти са били извършени, но не се оказа така“, обяснява Ферен-Шмитц.
След анализа на ДНК от древните останки от скелети, учените отхвърлиха вероятността обитателите на Великденския остров да са се смесили с южноамериканци, преди европейците да дойдат на острова през 1722 г. Проучване от 2014 г. откри, че е имало кръстосване между туземците, които живеят на Великденския остров, наричан още Рапа Нуи, и местни хора от Южна Америка приблизително между 1300 г. и 1500 г. Ново изследване, което се фокусира върху анализа на ДНК на трима жители на Рапа Нуи от три различни епохи, не откри доказателство за подобно твърдение. То подчерта изолираността на туземците – островът се намира на 3514 километра западно от Чили и 2075 километра източно от островите Питкерн, което го прави най-изолираното населено място в света, заедно с островите Тристан да Куня.
„Трудът ни показа, че няма прост сценарий за кръстосването и миграцията между Рапа Нуи и Южна Америка, както предполагаха много археолози и историци“, каза археологът Кат Джарман от университета в Бристол, Великобритания. Проучването потвърждава, че нараства броят на свидетелствата, че островът е уреден от полинезийците, които са прекосили открития океан. Великденският остров е едно от най-тайнствените места на Земята. Преди около 2000 години е бил дом на странна полинезийска цивилизация, която е оставила голям брой следи под формата на гигантски идоли на моаите.
Според учените тези скулптури са обожествени фигури на предците и роднините на древните обитатели на острова. Тази цивилизация на практика изчезва от Великденския остров преди пристигането на първите заселници. Причината за изчезването им би могло да е свързано с два фактора: изчерпването на ресурсите в резултат на изсичането на горите и унищожаване на животните от полинезийците и война между различните племена на аборигените.
Вътрешните войни са довели до почти пълното изчезване на културата на Моа. И накрая, останките от цивилизацията на Великденския остров бяили унищожени в средата на XIX век, когато островът е окупиран. Поради изчезването на културата, единствената писменост, съществувала на острова все още не е разчетена от учените.