Бездарните актьори отиват в парламента
Кандидат-депутати от 5 политически сили влязоха в люта схватка по време на дебат в телевизия ПИК преди дни. Сблъсъкът беше белязан от екшън още в самото начало, когато в ефир неочаквано се появи актьорът Павел Поппандов, който се обърна към Евгений Михайлов, кандидат от листата на ДОСТ.
„Искам да задам един въпрос на ефенди Михайлов! Колко ти плати Местан, за да му станеш прислужник, не се ли чувстваш крайно неудобно?”, попита Поппандов.
В отговор Михайлов заяви, че това е поредната клевета, която чува за себе си, а въпросната сцена е постановка, спретната предварително.
Павел Поппандов разкри пред „Ретро” истината за разигралия се екшън и коментира новото политическо превъплъщение на режисьора на „Сезонът на канарчетата”.
– Г-н Поппандов, преди дни предизвикахте скандал по време на политически диспут в телевизия ПИК. Случайна ли бе появата ви на този дебат?
– Не. Аз следя агенция ПИК и ПИК тв и знаех от предния ден, че ще има такъв дебат в навечерието на 3 март. И реших лично да дойда заради ефенди Михайлов, пардон Евгений, когото аз от години следя. Той оскверни националния празник 3 март, защото застана на страната, която е причината да има в българската история 5 века застой и да има 3 март.
– Защо следите този човек?
– Следя го още от дните на промяната. Много добре помня как по време на социализма висеше пред вратата на шефовете на творческите филмови колективи. Много добре помня и това, което ми каза сценаристът на филма му „Сезонът на канарчетата” Николай Вълчинов. Думите му бяха: „Отвратен съм от този човек”. Между другото, чувал съм от Велко Вълканов, лека му пръст, че прословутата танкова касета е всъщност поръчкова касета от Андрей Луканов. Защото след като я е заснел, Евгений Михайлов я занесъл на Анжел Вагенщайн, който казал: „Това ще ни потрябва”. Демек чрез нея те ще махнат вече и Петър Младенов, последния останал от „съдружниците” срещу Тодор Живков, и Луканов ще може сам да подкара влака с определени от него пътници.
– Как ще коментирате факта, че вашият стар познайник, бивш седесар и кинжал мина към ДОСТ на Лютви Местан?
– Нито е бил седесар, нито е кинжал. Най-точната дума за Евгений Михайлов е нищожество, с големи букви. За него е много подходяща фраза от едно стихотворение на Смирненски – той не знае защо е на този свят роден.
– Не трябва ли да има все пак някакъв морал дори в политиката?
– Е, кое нищожество има морал! Това са човешки качества, при Евгений няма такова нещо. Крадец, който нанесе една от най-големите вреди на българското кино. С активното му участие бе досъсипан киноцентърът и продаден. Навремето той се беше заиграл с „Бавария филм”, само че заложи на куц кон. Защото Сакскобургготски – друг велик крадец, предпочете американците. И така замина киноцентърът. Той ще говори, че българската култура била в упадък – та той е един от нейните гробокопачи. Защото заради личните си интереси направи всичко възможно киноцентърът да бъде ликвидиран. Всички кинаджии помнят също как преди няколко години той, като шеф на комисията за оценка на филмовите проекти в НФЦ, преписа от колежката си Геновева Димитрова оценките за 70 проекта. Е, може ли да говорим тук за морал.
– Михайлов казва, че е избрал ДОСТ, за да се опълчи на евентуална нова коалиция БСП-ДПС?
– Това посмъртно не може да стане. Защото същият този, който оглавява ДОСТ, е подобен на Евгений Михайлов. Лютви Местан. Не може да бъдеш абсолютен прислужник на Ахмед Доган и след това да плюеш срещу господаря си. Всички помним как той яростно бранеше и доказваше какъв специалист в хидростроителството бил господарят му Доган. И вместо парите – около 2 млн., които взеха от тази безчестна комбинация, да ги дадат на бедния си и страдащ електорат, те отидоха за лукса на Сараите, срещу които сега Лютви Местан роптае. Вижте, това са хора, негодни за нищо. Преди няколко години играхме една театрална постановка в родния град на Местан – Момчилград. Но не в читалището, което беше с рухнал покрив, а в друга, съвсем непригодна за театър, зала. Тогава местните хора ме помолиха да направя това публично достояние, та белким техният съгражданин се сети откъде е тръгнал. Направих лично обръщение към него от екрана на Би Ти Ви и не зная дали до ден-днешен това читалище е оправено. Това са негодници, а негодник идва от негоден за нищо. Тези хора искат с цената на всичко да отидат там, на яслата. Престъпват всякакви етични морални норми, за тях няма приятелство, няма чест, няма достойнство. Михайлов е достатъчно тъп, за да не може да си даде сметка, че в София я вземе 3 гласа, я не – неговия и на някой негов роднина, никой друг няма да гласува за него. И ако Местан действително го е оценил и смяташе, че има качества, в никакъв случай нямаше да го сложи на това абсолютно неизбираемо място.
– Какво бихте казали на Михайлов, ако пак го видите?
– Не го виждам. Като чуя името му, виждам едно петно.
– Говореше се, че от БСП са ви предлагали да участвате в изборите като кандидат-депутат. Какво се случи?
– Не, това са някакви слухове. Но дори да съм получил такава покана, не бих я приел просто защото аз няма какво да върша в този парламент.
– Ще отстоявате интересите на хората на изкуството и културата?
– Не може да стане. През всичките тези години аз видях как се „отстояват” интереси. Пък да не говорим за предния парламент, в който като капак на всичко бяха сложили за шеф на комисията по култура другия негодник там – Слави Бинев, после пък го смениха с някаква стюардеса. Това е пълен абсурд. Въобще не вярвам, че в тази комисия могат да влязат хора, които наистина ще направят нещо. Фактът, че бюджетът за култура е толкова мизерен, е достатъчно показателен
– Истинско нашествие от актьори се е устремило към парламента, артисти ли ще ни управляват вече?
– Да има някой талантлив актьор в тези листи? Не. Бездарието отива там. Кой голям актьор от предното поколение, от моето поколение, стана депутат. Нито един. Защото тези хора са призвани да бъдат актьори. Не може талантът да отиде там, където по никакъв начин не може да се изяви.
– Слагате ли в този кюп Стефан Данаилов?
– Не, Стефан Данаилов е едно от изключенията, които аз съм подкрепял винаги заради това, че е останал праволинеен и не е изменил на своята партия. Друг е въпросът дали в тази партия не е имало не един и двама грешници, които по всякакъв начин са й рушили авторитета. Но Стефан не мога да го упрекна. Обратно, аз съм го защитавал през всичките тези години за неговата принципност. Макар че по лично мое мнение мястото му не е там. Той е вече прекалено възрастен, болен е, но щом е решил така, не мога да го обвинявам в нищо.
retro.bg