Атанас Калев – създател и администратор на една от най-големите групи във Фейсбук, пусна съобщение, че вече няма да работят заедно с ПП „Възраждане“. Съобщението е възпитано и уважително, и се изтъква, че решението е „защото Възраждане вече нямат нужда от нас“. Самият Калев твърди, че не смята, че е сбъркал с това кого да подкрепя в личен план. Въпреки това, подобен разрив е доста сериозен, защото фактически „Възраждане“ още нищо не са осъществили от обещанията си, и е малко рано съюзниците им да обявяват, че мисията е изчерпана. Също възпитано, Калев обявява, че решението не е еднолично, а е на многобройните членове на групата „Национален протест срещу безобразията в България“, които така са гласували на он-лайн събрания.
Подобно събитие е съвсем очаквано, с оглед на събитията около „Възраждане“, веднага след като минаха 1%, получиха право на субсидия, и още повече – всеобщо медийно внимание. Скоро след това започна напускането на съюзници, смутени от рисковете които се появиха около партията. Първи напусна издателят на „Гъдел Нюз“ Добри Божилов. Причина за това беше скарване на Костадин Костадинов с Велизар Енчев, при което Костадинов не можа достатъчно ясно да обясни защо някой е призовал във „Фейсбук“, уж от името на Енчев, да се гласува за „Възраждане“. После стана ясно, че Костадинов възнамерява да дари част от партийната субсидия на фондация „Българска памет“ – неолиберален проект, прокарващ „европейските ценности“, близък с ГЕРБ, и с германски неолиберали. По-късно същата фондация сключи споразумение с новата фондация на Плевнелиев. Подобна структура да получава пари от субсидията на патриотична партия изглеждаше странно, и затова Божилов се самообяви за „абсолютен тъпунгер“ за това че е помагал на израстването на „Възраждане“.
Смутен от „Българска памет“, скоро начинанието напусна и Минчо Христов, а статутът на Стела Банкова е неясен, но като че ли и тя клони към напускане.
Сега си тръгва и Калев, който всъщност осигури много сериозна поддръжка във Фейсбук по време на изборите.
За сметка на тези загуби, „Възраждане“ се сдобиха с нови приятели. Слави Трифонов покани Костадинов и започна да му прави реклама. Към „Възраждане“ напоследък гравитира и Мартин Карбовски. А из цялата страна започнаха като гъби да никнат „местни структури“.
Както изглежда „Възраждане“ приключва с младенския период, когато глупави идеалисти дават време и усилия, вярвайки че ще спасяват България. Сега партията влиза в зрелия се период – където вече набрала скорост, и с помощта на класически партийни технологии, трябва да мине 4%.
Някои хора мислят, че днес вече политиката е в Интернет, и загубата на силни интернет приятели, не може да се компенсира от Карбовски и Слави. Но други мислят, че старата политическа схемотехника не може да се подценява.
Със сигурност едно не може да се оспори – сериалът около „Възраждане“ е интересен за гледане…
Добри Божилов,
ГН