– В София са 506, но само 11 са годни да приемат хора за 30 дни
– В Пловдив бяха превърнати в кръчми, сега са затворени
– Най-голямото укритие под Морската градина на Бургас трябваше да стане подземен атракцион, но не се намериха пари
Малко над 5% са бомбоубежищата у нас в добро състояние. Те са едва 31 от общо 551 и само в тях човек може да преживее 30 дни. Разполагат с вентилация, която вкарва по 200 000 куб. метра въздух за час.
В задоволително състояние – човек да се укрие от взрив, са 187 скривалища. Останалите са негодни, но 165 може да бъдат поправени. Това показват данните на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”.
284 от бомбоубежищата са собственост на МВР. 202 са частни – повечето са на заводи за боеприпаси и подобни. Останалите са държавни или с неустановена собственост.
Освен с бомбоубежища страната разполага и със 153 противорадиационни укрития. В тях обаче човек не може да се скрие от взрив, а само от опасен въздух.
До края на седмицата от МВР трябва да успеят да вкарат всички скривалища в специален регистър. Той ще е достъпен онлайн.
В София са над 70 процента от всички бомбоубежища и скривалища – 506. 112 от тях са в училища, а средната им квадратура е около 400 кв. м. (Виж карето). Само 11 са годни да приемат хора за 30 дни, 84 пазят от взрив.
Бомбоубежищата в Пловдив масово бяха превърнати в кръчми през 90-те години на миналия век. Сега са затворени и запуснати, а входовете им са окупирани от клошари. Изключение прави едно скривалище на Сахаттепе, което се поддържа като образователен център за гражданска защита.
По информация на “24 часа” бомбоубежищата в Пловдив са общо 14. Изграждането им е започнало по време на Втората световна война и е довършено през 50-те години на XX в. Основната част от тях са в скалите на тепетата.
Първият ресторант в такова скривалище е “Пещерата” и е открит още преди 1989 г. След промените се появиха още много заведения в тунелите, прокопани за укриване при опасност. След това обаче те западнаха и повечето са затворени от над 20 години.
“Не дай, Боже,
да се наложи да
ги ползваме.
Не може да се
стъпи от бутилки,
мръсотии
и изпражнения на входа, камо ли да стоим в тях с часове”, коментира 77-годишната Соня Дионисиева, която живее до някогашния ресторант “Пещерата”.
Единственият действащ ресторант в бомбоубежище е в подножието на Сахаттепе, но в в последния месец и той е затворен.
В Благоевград няма бомбоубежища, които да са общински. Преди повече от 30 г. обаче е имало две към тогавашната Гражданска защита. Едното днес е механа, другото е запуснато. При нужда хората ще трябва да се крият в мазетата на блоковете и къщите си.
Кметът на Дупница Методи Чимев разпореди превантивна проверка на бомбоубежищата и защитните съоръжения в града, които са над 30, съобщиха от администрацията. Три от тях са общински, поддържани са през годините и ще бъдат основно почистени от служители на общината.
Най-голямото бомбоубежище е това под Часовниковата кула, което събира 250 души. Другото е на ул. “Николаевска” за 100 души, а при Еврейските гробища е за 200. На територията на Дупница има отделно още шест скривалища в различни обекти, останалите са подблокови в различните квартали на града.
Преди години общината е имала намерение
да отдаде някои
от скривалищата
за складове, но
нямало желаещи
да ги наемат
Едва около 20% от бомбоубежищата в Бургас са годни за употреба. Те се стопанисват от общината и повечето се намират под сградите на училищата, установи репортерска проверка. Държавните обаче са в окаяно състояние и към този момент не са годни да изпълнят функциите си. Става дума за 14 съоръжения, които са дадени за стопанисване на Областната служба по пожарна безопасност и защита на населението.
“Днес точно изпратих писмо (б.р. – вчера) до новия областен управител г-н Стойко Танков, в което го уведомявам за недоброто състояние на съоръженията”, каза пред “24 часа” началникът на пожарната старши комисар Васил Василев. Той допълни, че проблемът съвсем не е от вчера.
“Това се знае, няма драма. Докладвали сме през годините, писали сме какви средства са нужни за поддръжка, но дали ще се поддържат, не зависи от нас. Има проблеми и с нормативната уредба по въпроса”, обяснява комисар Василев. По негова информация в града имало и укрития, собственост на частни фирми, които били в по-добро състояние.
Иначе в Бургас няма бомбоубежища, превърнати в заведения. Най-голямото укритие – това под Морската градина, трябваше да се превърне в невиждан подземен атракцион, но така и не бяха осигурени средства.
Идеята бе лансирана преди десетина години от кмета Димитър Николов. Тя предвиждаше убежището
да стане
уникален
подземен град
на ужасите
с атракциони и кафенета, но в същото време да се запази първоначалното му предназначение за укриване при евентуално нападение. Планът бе със средства от ЕС бомбоубежището да привлича туристи, на които да се предоставят допълнителни емоции. Така щеше да се осигури двойното му предназначение и ако някога се наложи да се използва за същинската му дейност, то щеше да бъде изключително достъпно, поддържано, с осветление, водоснабдяване и всички останали комуникационни и технически изисквания, коментират от общината.
Бомбоубежището в Морската градина обхваща 12 обособени помещения, свързани със 17 коридора. Общата му площ е 3180 кв. м, има четири входа и изхода и при необходимост може да побере 3500 души.
По данни от 2003 г. скривалищата във Варна са 65, те са с капацитет за 16 600 души. От областната дирекция на МВР отказаха да дадат информация за тяхното състояние сега. Областният управител на Варна Благомир Коцев обаче е назначил проверка. “Тази седмица се очаква да стане ясно чия отговорност са бомбоубежищата във Варна”, съобщи той за “24 часа”.
Той очаква пълен доклад за тяхното състояние. Предстои информацията да се анализира и да се намери необходимият ресурс, за да може бомбоубежищата да бъдат пригодени за използване при нужда.
Никой в Търново не се ангажира в момента да каже колко, къде и в какво състояние са бомбоубежищата, в които местните хора могат да се скрият при опасност. Общината казва, че скривалищата са в разпореждане на бившата Гражданска защита и за тях отговаря Дирекцията за пожарна безопасност и защита на населението.
“Дори и това бомбоубежище, което е до общината – бившата дискотека, ние го оглеждаме, защото понякога влизат вандали и чупят, но и то е заварено. Вътре какво е състоянието, не мога да кажа”, обясни зам.-кметът проф. Георги Камарашев.
Култовата
дискотека
“Галерия”
на 90-те години
сега тъне в руини
Тя се помещаваше в една от галериите на централното градско бомбоубежище. Именно тази тайнственост привличаше студенти и тийнейджъри в заведението тунел. Дори учениците преди две десетилетия се шегуваха с родителите си, че “Галерия” е най-безопасното място в града, защо може да ги предпази и от бомбена атака. Това укритие в момента е в плачевно състояние и
вътре не е
останало нищо.
Няма пейки, вода
и каквито и да било други атрибути за такъв тип укритие.
От пожарната казват, че голяма част от бомбоубежищата се водят към общините. Има обособени помещения към големите жилищни сгради и към производствени предприятия, а към институцията има само две като собственост. С какъв капацитет са и в какво състояние, обаче било “чувствителна тема”.
В 400 кв. м могат да живеят 640 души
640 души могат да се поберат в бомбоубежище от 400 кв. м. Толкова е площта на скривалището в столичното 31-о училище. Създадено е през 70-те години на миналия век и се намира на 4 метра под земята.
За да се поберат толкова хора, те трябва да спят на двуетажните легла в укритието. Температурата е 17 градуса. Бомбоубежището разполага със специални врати, които изолират от ударни вълни и от радиация.
Стените са на два слоя, всеки дебел по 60 см. Армировката – металните пръти в бетона, е засилена. Скривалището има и две метални врати. Филтри пречистват влизащия въздух срещу радиацията.
Човек може да се укрие и във всяко мазе или гараж, който се намира под земята. Софийското метро също може да се ползва като бомбоубежище. В него се побират около 900 000 души, а специална система вкарва от 2 места по 180 000 куб. м въздух на час.