От 1 април се променя начинът, по който ще се финансират болниците. Лечебните заведения ще имат тримесечни прогнозни бюджети, като ще разполагат с буфер от 3%, който могат да ползват за преразход. Освен това се въвежда и механизъм за саморегулация, когато определеният бюджет се надвиши, съобщи днес вицепремиерът и служебен министър на здравеопазването Илко Семерджиев.
„Средният размер на месечните разходи, примерно за болнична помощ, ще бъде 133,2 милиона лева в тримесечен аспект, което означава 400 милиона лева приблизително. Ако се прескочи 3% граница, започва намаляване на цените на онези клинични пътеки, от които са направили преразходите, като в никакъв случай това не означава, че се намаляват обемите, дори напротив – това ще бъде механизъм за самостоятелна авторегулация на стойността на всяка една клинична пътека“.
Освен това пациентите ще получават и специален документ, когато бъдат изписани от болницата. В него ще е записано всичко, което им е правено и на каква цена. Те ще подписват документа, на базата на който държавата ще анализира колко реално струва всяко лечение.
„В края на годината ще имаме пълен анализ на цените на клиничните пътеки и административното ценообразуване ще прерасне в истинско ценообразуване, свързано с разходите“, каза министърът.
С промените в начина, по който ще се финансират болниците, на практика ще се стопи листата на чакащите, твърди здравният министър Илко Семерджиев.
„Голямата придобивка за пациентите е следната – отпадат лимитите и най-вероятно ще започне плавно стопяване на тази централизирана листа на чакащите, която има в момента в НЗОК, и която надхвърля вече над 3500 човека“.
В Центъра за защита правата в здравеопазването обаче не е постъпил нито един сигнал от пациент за дълго чакане. Почти всички са свързани с качеството на лечение.
„Не мисля, че не е ралистично да очакват решително подобряване на качеството. Поради това, че парите са горе-долу същите, условията са горе-долу същите“, каза д-р Стойчо Кацаров.
За извънболнична помощ са предвидени повече средства за тази година. Личните лекари ще получат около 13 млн. отгоре, а специалистите около 14 млн.
„Което означава, че освен повече медицинска помощ и лабораторна, ще имаме и друг ефект – повечето амбулаторна помощ спестява повече болнични разходи“.
За първи път дълговете на болниците у нас надхвърлят половин милиард лева, обясни Семерджиев.
Тръгват проверки относно спазването на финансовата дисциплина, като междувременно са поискани оздравителни планове от лечебните заведения с големи дългове.
От дълговете в размер на 509 млн. лв. – 417 млн. са на държавните болници. От тях 150 милиона лева са просрочени. Останалите 92 млн. лв. са задължения на общинските болници, от които 42 млн. лв. просрочени./бтв